Центърът за оценка на риска по хранителната верига представи оценка на икономическото въздействие, което би оказала забраната за използване на клетки за кокошки носачки в Чехия. Изследването е проведено от Чешката република още през 2020 г. Резултатите от това проучване са полезни за бизнес операторите в българското птицевъдство. Проучавенето може да служи като ориентир в светлината на напредващия процес на изменение на европейското законодателство в посока премахване на клетките. Разбира се състоянието на птицевъдния сектор в Чешката република, спецификите, съотношението на кокошки в клетки и отглеждани в алтернативни системи са различни от тези в България, но методиката би могла да се ползва, за да може нашият птицевъден сектор да направи своите изчисления и планове.
Понастоящем (2020 г.) в Чешката република има около 5 милиона кокошки носачки за разплод с търговска цел, като 77% от тях са в т.нар. системи с уголемени клетки.
В сравнение с ЕС Чешката република изостава по отношение на процента на алтернативните системи за производство на яйца (23% спрямо 50%). Германия, Швеция, Австрия, Дания и Нидерландия отчитат дял на клетките под 20%, докато местното производство на яйца и степента на самодостатъчност в тези държави не са били неблагоприятно засегнати от тази структура, напротив, повечето от тези държави отчитат увеличение на производството си.
Поради корпоративни ангажименти в Чешката република до 2025 г. чешките производители ще трябва да преобразуват най-малко 60% от производството си в клетки в производство без клетки. По този начин всяка законодателна забрана ще засегне функционално максимум 40% от настоящото производство на клетки или 31% от общото производство на яйца за търговски цели в Чешката република.
Прогнозните разходи за преобразуване на всички стопанства с клетки в стопанства без клетки варират от 3,1 до 4,6 милиарда CZK, което е с 1,5 до 2,3 милиарда повече, отколкото чешките производители би трябвало да инвестират в подновяването на съществуващите клетки около 2027 г. Възвръщаемостта на тази инвестиция ще осигури увеличение на продажната цена на яйцето с 20-40 халера.
Преките въздействия на законодателната забрана от 2027 г., т.е. общият размер на разходите, които производителите ще понесат в допълнение към възможността да не я приемат (като се вземат предвид горепосочените ангажименти и необходимото подновяване на оставащите клетки), се оценяват в диапазона от 600 до 950 милиона CZK.
Размерът на ресурсите, необходими за прехода, не надвишава способността на дружествата да набират капитал в описания размер, дори ако е необходимо дългово финансиране. Понастоящем дружествата са в добро икономическо състояние, в по-голямата си част са печеливши, а преходът към 2025/2027 г. няма да засегне значително техните вътрешни икономики.
Производствените разходи за яйца на закрито, които не са в клетки, са само между 20 и 40 пъти по-високи от тези за настоящите стопанства за отглеждане в клетки, като се вземат предвид горепосочените инвестиционни разходи. Няма икономическа причина за евентуално увеличение на цената с повече от 40 халера за крайния потребител.
Въпреки че правилата за програмите за субсидиране след 2021 г. все още не са финализирани, може да се предположи, че дружествата ще могат да използват средства от субсидии за прехода, които ще съчетават ресурси от фондовете на ЕС и държавния бюджет.
Може да се очаква, че за преобразуването на стопанствата в стопанства без клетки чешките производители ще търсят подкрепа за субсидии много по-лесно, отколкото в случай на просто подновяване на технологиите за отглеждане в клетки след края на жизнения цикъл. С подходящо калибрирана субсидия общата финансова тежест за чешките производители може да бъде практически идентична с възможността за несубсидирано подновяване на технологиите за отглеждане в клетки.
