Въпреки че България е сред лидерите в производството на зърнени храни в Европейския съюз, данните на Евростат за миналата година показват резки спадове по почти всички икономически показатели на селското ни стопанство. Данните за държавите-членки бяха публикувани преди ден и за да се ориентираме къде сме ние, правим бегло сравнение на състоянието на родния ни отрасъл с това на една от съседните ни държави-членки Гърция, която в много отношения изпреварва българското земеделие.
Съвсем неотдавна, през 2021 година брутната добавена стойност (БДС) на българското селско стопанство е съставлявала цели 5 процента от общатата БДС на икономиката ни. През 2022 година агросекторът вече дава 4,3 процента добавена стойност.
По данни на Евростат ръстът на дела на брутната добавена стойност на агросектора в България през миналата годита е едва 1%, докато в съседна Гърция е 3,1%. И това се случва въпреки увеличението в производството на български зърнени култури. През миналата година страната ни е произвела над 10,3 милиона тона пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик и рапица, сочат данните на Евростат.
Още по-негативни са данните за средните годишни доходи на един фермер в България и в Гърция, получени през 2023 г. Сравнителните данни показват, че ако за Европа индексът за тези доходи е 95,9, то гръцките фермери са доста облагодетелствани, защото техният индекс достига 97,9 пункта. В същото време средният годишен доход на бълграския земеделец е едва 74,5 пункта. За сравнение – в Чехия индексът на тези доходи е 79, в Хърватия – 90,1, а в Германия – 95,2 пункта.
Тази година ситуацията с доходите е още по-зле
Ако продължим със сравненията между българските и гръцки земеделци, стойността на годишната растителна продукция в Гърция през миналата година се изчисляа на 3,4%, докато в България е само 1,3%. Подобна е ситуацията и със стойността от животновъдството – у нас е 0,6 на сто, докато в Гърция е 1,5 на сто. По отношение на популацията на говеда и свине и двете държави имаме еднакви проценти – 0,8 и 0,6.
Колкото до броя на земеделските стопанства в двете държави, в съседната ни държава те са много повече от тези в България и това се дължи на факта, че там малките и средни ферми са действащи и добре подпомагани. Последните данни на статистиката показват, че ако регистрираните стопанства в Гърция са 530 680, у нас са едва 132 740.
България е пред Гърция само по брой на малките стопанства със стандартен производствен обем под 8 хил. евро – у нас тези ферми съставляват 67,3%, докато в южната ни съседка са 63,3%.
По всички останали показатели обаче сме доста назад. Докато българските семейни ферми съставляват само 84,5% от общия брой, то в Гърция те са 96,9 на сто – или почти всичките стопанства са семейни.
Дамите в земеделието, които ръководят фирмите си, съставляват 32,2% от регистрираните стопанства, докато у нас този процент е 27,9.
По отношение на подмладяването обаче родните фермери печелят, защото у нас 9 на сто от фермите се ръководят от хора под 40 години, докато в Гърция този процент е 3,5%. Хората над 55 години, управляващи стопанствата в Гърция също са повече, отколкото в България. Там 64,8 на сто от фермите се ръководят от хора с повече опит, докато у нас този процент е 54,9.
В България се отблязва сериозен ръст на мениджърите с аграрно образование – 9% от стопанствата се ръководят от хора, преминали съответното професионално обучение, докато в Гърция едва 0,7 на сто от мениджърите на ферми имат нужната професионална подготовка.
