МЗХ публикува последен проект на на Методика за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. Методиката включва правила за определяне на намаленията на плащанията при неспазване на изискванията на стандартите за добро земеделско и екологично състояние и на законоустановените изисквания за управление.
Изпълнението на предварителните условия е задължително изискване за получаване на финансиране по интервенциите в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. (Стратегическия план), от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
Този проект на методика за прилагане на предварителните условия определя начина на контрол на изпълнението на стандартите за ДЗЕС
В Методиката се определят намаленията на плащанията по степен (обхват), тежест (сериозност), продължителност или повторяемост и наличие на умисъл, когато е установено неспазване.
Намаленията се изчисляват в процентно съотношение спрямо общата сума за финансово подпомагане на кандидата за подпомагане.
Предложеният проект е разработен от работна група, определена със Заповед № РД 09-944 от 18.08.2022 г. на министъра на земеделието, в която участват експерти от Министерство на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните, Министерството на околната среда и водите, Държавен фонд „Земеделие“.
С оглед на предстоящото извършване на контрол за 2024 г. и плащания по интервенциите, включени в Стратегическия план, е необходимо да бъде утвърдена и обнародвана изготвената Методика за прилагане на предварителните условия в Република България за периода 2023 – 2027 г. и да бъде отменена методиката, утвърдена със заповед № РД09-1218/30.11.2023 г. на министъра на земеделието и храните.
На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектите на заповед за утвърждаване на Методиката и доклада (мотиви) се публикуват за обществена консултация на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации със срок 14 дни.
Срокът за обществена консултация и съгласуване е съобразен с необходимостта от навременно извършване на проверките за установяване дали всички законоустановени изисквания за управление и стандарти за ДЗЕС са изпълнени, което става в периода юли – септември. Извършването на проверките е необходимо условие за осъществяване на плащания към кандидатите за подпомагане с разчет първите плащания за кампания 2024 да могат да се направят след 15 септември 2024 г., като с утвърждаването ѝ се предлага отмяна на утвърдената със заповед № РД09-1218/30.11.2023 г. методика.
Стандарти:
Чл. 8. (1) Стандарт за ДЗЕС 1 „Поддържане на съотношението на постоянно затревените площи (ПЗП) към земеделската площ на национално ниво и на ниво стопанство“ определя, че съотношението на постоянно затревените площи спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани през съответната година, не трябва да намалява с повече от 5% спрямо референтното съотношение между постоянно затревени площи и обща земеделска площ от 13,17%, определено през 2018 г.
(2) Съотношението на постоянно затревените площи се определя всяка година въз основа на площите, декларирани за същата година от бенефициентите, получаващи директни плащания съгласно дял III, глава II от Регламент (ЕС) 2021/2115, или годишни плащания съгласно членове 70, 71 и 72 от същия регламент в съответствие с чл. 67, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета. Съотношението се определя от компетентната дирекция в Министерството на земеделието и храните за прилагане на ОСП в областта на растениевъството въз основа на данните за декларираните площи, получени от Държавен фонд „Земеделие“.
(3) При спад на съотношението с повече от 5% през съответната година, земеделските стопани, на ниво стопанство, които са преобразували постоянно затревени площи и са допринесли за намалението на съотношението през съответната година се задължават обратно да възстановят в постоянно затревени площи (ПЗП) разораните през съответната година ПЗП.
(4) За целите на този стандарт:
1. „постоянно затревена площ“ („постоянно затревена площ и постоянно пасище“ общо) означава земя, която е използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи (саморазсадени) или чрез култивиране (изкуствено засети), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет или повече години…“ съгласно определението на чл. 4, параграф 3, буква в) на Регламент ЕС 2021/2115 и е била декларирана като такава през 2018 г.
2. „Обща земеделска площ“ означава земеделската площ, която е декларирана през 2018 г. в съответствие с чл. 72, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 от земеделски стопани, получаващи директни плащания и е установена съгласно чл. 2, параграф 1, втора алинея, т. 23 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014.
Чл. 9. (1) Стандарт ДЗЕС 2 „Опазване на влажни зони и торфища“ определя, че в границите на влажните зони и торфищата, при всички видове земеделски площи се забраняват:
1. всички дълбоки почвени обработки, свързани с обръщане на почвения хоризонт (дълбока оран – 20 – 35 см или плитка оран 10 – 20 см), дълбоко разрохкване
(60 – 80 см);
2. пресушаването и дренирането;
3. преобразуването и разораването на постоянно затревените площи;
4. изгарянето на растителността;
5. използването на минерални и органични азотсъдържащи торове и продукти за растителна защита.
(2) Териториалният обхват на влажните зони в Република България с международно значение се определя от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Чл. 10. (1) Стандарт ДЗЕС 3 „Забрана за изгаряне на стърнища“ определя забрана за изгарянето на стърнища от зърнено-житни култури.
(2) Забранява се изгарянето на стърнищата съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи.
(3) За целите на този стандарт „стърнище“ са след жътвените растителни остатъци от зимни и/или пролетни зърнено-житни култури със слята повърхност (пшеница и спелта, ръж, тритикале, овес, ечемик, ориз, лимец), оставени на земната повърхност.
Чл. 11. (1) Стандарт за ДЗЕС 4 „Изграждане (поддържане) на буферни ивици по протежението на водните течения“ определя забрана за използването на минерални и органични торове, както и на продукти за растителна защита в буферни ивици.
(2) Стандартът е приложим за изпълнение, когато земеделска площ от стопанството (обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ) граничи с повърхностен воден обект (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), в това число и главните канали към оризовите клетки.
(3) Водни течения са повърхностни водни тела и включващи отделни и значителни елементи от следните повърхностни води: езеро, язовир, поток, река или канал, част от поток, река или канал (включително напоителни и отводнителни канали), преходни води или разширение на крайбрежни води.
(4) Буферните ивици по протежение на повърхностните водни обекти (течения) с ширина минимум 5 метра от водния обект и в която е забранено прилагане на минерални и/или органични азотсъдържащи торове и/или третиране с продукти за растителна защита (ПРЗ), трябва да имат растителна покривка или остатъци от нея през цялата година, съставена от тревисти, храстовидни или дървесни видове.
(5) За отправна точка при измерване на буферната ивица служи отрезът на брега, който реката прави при пълноводие, или брега на водния обект. При наличие на естествена или изкуствено създадена тревна или залесена ивица с дървесна или храстовидна растителност, тя се счита за част от оставената буферна ивица.
(6) При наклон на парцела от 5 % до 10 % включително, затревяването на буферната ивица се отнася за 5-те метра от водния обект, а в останалите 5 м площта може да се обработва и засява, но не може да се тори с минерални и/или органични азотсъдържащи торове и пръска с ПРЗ – общо 10 м. При площи с наклон над 10 % затревяването на буферната ивица се отнася за 5-те метра от водния обект, а в останалите 45 м площта може да се обработва и засява, но не може да се тори и пръска с ПРЗ – общо със затревената буферна ивица да не се тори и пръска – 50 м.
(7) Буферните ивици при оризовите клетки по протежение на главните напоителни и отводнителни канали са с минимална ширина – 2 метра.
Чл. 12. (1) Стандарт за ДЗЕС 5 „Управление на обработката на земята или подходящи техники за култивиране за намаляване на риска от деградация на почвите като се отчита наклона на склона“ е приложим за изпълнение, когато обработваеми площи или площи с трайни насаждения от стопанството са с наклони над 10 %.
(2) Оризовите клетки (оризища) са изключени от изискванията на стандарта. Технологията за отглеждане на ориз изисква липса на наклон на терена, малки парцели, най-често с размер от 1 до 10 ха и изградена инфраструктура – оризови клетки и канали.
(3) Трайни насаждения, различни от овощни видове и лозя, оранжерийни площи, разсадници, дървесни култури с кратък цикъл на ротация, са изключени от изискванията на стандарта.
Чл. 13. Стандарт за ДЗЕС 6 „Поддържане на минимална почвена покривка през периоди, които са най-чувствителни“ се прилага през чувствителен период от годината, през който почвата не е покрита с растителна покривка и съществува опасност от настъпване на деструктивни процеси (различни видове ерозия и повърхностно разпрашаване вследствие на екстремно засушаване).
(2) Чувствителният период за територията на страната е от 01 юни до 30 септември.
(3) За да се изпълни стандарта трябва да е осигурена на минимум 80 % от обработваемата земя на стопанството минимална растителна (почвена) покривка в периода от 01 юни до 30 септември с цел предпазване на почвата от деградация.
(4) При обработваемите земи минимална почвена покривка може да се осигури чрез прилагане на следните практики:
1. налична основна култура; или
2. налична втора или междинна/покривна култура; или
3. оставяне на растителни остатъци, включително стърнища и/или самозасети площи; или
4. мулчиране.
(5) При изпълнението на стандарта се дава възможност да бъде осигурена последваща култура в рамките на:
1. две седмици след премахването на предходната растителна покривка;
2. три седмици след премахването на предходната растителна покривка само за площите с последваща култура рапица.
(6) Оризовите клетки (оризища), оранжерийните площи, разсадниците и дървестните култури с кратък цикъл на ротация са изключения от изискванията на стандарта.
(7) При трайните насаждения (овощни видове и лозя), осигуряването на минимална почвена (растителна) покривка се постига чрез:
1. затревяване на междуредията и/или
2. засяване на покривни култури в междуредията и/или
3. мулчиране.
Чл. 14. Стандарт за ДЗЕС 7 - Сеитбооборот (ротация) на културите върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода или диверсификация на културите се изпълнява чрез прилагане на ротация, или чрез диверсификация на културите.
(2) При избор на ротация се прилагат следните правила:
1. на обработваема земя с площ над 10 ха, земеделският стопанин осигурява ежегодно смяна на отглежданата култура (ротация) на ниво земеделски парцел върху минимум 35% от обработваемата земя в стопанството си;
2. втората култура се счита за ротация, ако е засята/засадена след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура;
3. при избор на изпълнението на настоящия стандарт чрез ротация, земеделският стопанин след третата година е длъжен да гарантира, че всички земеделски парцели от обработваемата земя от стопанството са били обект на ротация по отношение на основната култура, отглеждана през референтната 2023 година;
(3) На обработваема земя с площ над 10 ха земеделският стопанин осигурява ежегодно разнообразяване на културите чрез диверсификация при спазване на следните правила:
1. при стопанства, в които размерът на обработваемата земя е над 10 и до 30 хектара включително, диверсификацията на културите се състои в засяване на обработваемата земя в стопанството с поне две различни култури. Основната култура не може да превишава 75 % от обработваемата земя;
2. при стопанства, в които размерът на обработваемата земя е повече от 30 хектара, диверсификацията на културите се състои в засяване на обработваемата земя в стопанството с поне три различни култури. Основната култура не може да заема повече от 75 % от обработваемата земя, а двете основни култури не могат да обхващат заедно повече от 95 % от обработваемата земя.
(4) Изискванията за ротация не се отнасят за площи, заети с оризови клетки, многогодишни култури, треви и други тревни фуражи и земя оставена под угар.
(5) Изискванията, посочени в алинеи 2 и 3 не се прилагат и в следните случаи:
1. стопанства, в които повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, засята е с бобови култури или съчетава тези употреби;
2. стопанства, в които повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ, използва се за производството на треви или други тревни фуражи или за производството на култури под вода (оризища) през значителна част от годината или от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби; или
3. с площ на обработваемата земя до 10 хектара включително;
4. за земеделските площи, сертифицирани за биологично растениевъдство в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (OB L 150, 14.6.2018 г.) се счита, че отговарят на настоящия стандарт за ДЗЕС.
(6) Основна култура за целите на ДЗЕС 7 при изпълнението на ротация или диверсификация се счита културата, която земеделският стопанин е декларирал като основна в заявлението за подпомагане за съответната стопанска година.
(7) Всички основни култури или ясно различими растителни остатъци от тях следва да са налични в периода 15 май – 15 юли в годината на кандидатстване.
(8) Земеделският стопанин може да отглежда повече от една основна култура през годината на заявяване.
(9) За целите на диверсификацията, култура означава едно от следните:
1. култура от който и да е от различните родове, определени в ботаническата класификация на културите;
2. култура от който и да е от видовете при Brassicaceae, Solanaceae и Cucurbitaceae;
3. оставена под угар земя;
4. треви или други тревни фуражи.
(10) Зимните и пролетните култури се разглеждат като различни култури, дори когато са от един и същи род.
(11) За целите на изчисляване на дяловете на различните култури при диверсификация:
1. площта, заета от дадена култура, може да включва особености на ландшафта, подлежащи на задължението за запазване съгласно стандарт ДЗЕС 8;
2. всеки хектар в рамките на цялата обработваема земя в дадено стопанство се отчита само веднъж в една референтна година.
(12) На площи със смесени култури, където културите се отглеждат в отделни редове, културите се броят като различни култури, когато заемат най-малко 25 % от тази площ. Площта, заета от различните култури, се изчислява, като площта, заета от смесените култури, се раздели на броя на културите, които заемат най-малко 25 % от тази площ, независимо от действителния дял на съответната култура на тази площ.
(13) При площи, на които смесените култури представляват основна култура, която се подсява с втора култура, площта се счита за заета само от основната култура.
(14) Площи, заети от култури в смес от семена, се считат за заети от една-единствена култура, независимо от включените в сместа отделни култури и при условие че тези видове не се използват, като култура от група „Треви и тревни фуражи”.
(15) Площи, върху които различните култури се отглеждат една до друга, като всяка култура обхваща площ, която е по-малка от определения минимален размер от 0,1 ха, могат да бъдат разглеждани като покрити с една-единствена култура (културата с най-голяма площ)“.
(16) Площи заети от видовете от група „Треви и тревни фуражи”, бобови култури или оставени под угар площи не се отчитат като смесени култури.
Чл. 15. (1) Стандарт за ДЗЕС 8: „Запазване на непроизводствени обекти и площи за подобряване на биологичното разнообразие в земеделското стопанство“ задължава стопанствата да:
1. запазват съществуващите особености на ландшафта (отделни дървета, синори, живи плетове и редици дървета, дървета в група) и тераси;
2. запазват съществуващите живи плетове и дървета, които не се отрязват по време на размножителния период и периода на отглеждане на малките при птиците (от 1 март до 31 юли);
3. запазват и поддържат съществуващите постоянно затревени площи от нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa).
(2) Особеностите на ландшафта, определени за запазване са:
1. отделни дървета с корона с диаметър, не по-малък от 4 м;
2. синори (полски граници) с широчина между 1 и 15 м, върху които не се произвежда земеделска продукция;
3. живи плетове и редици дървета с широчина между 1 и 15 м;
4. дървета в група с максимална площ до 0,3 ха;
5. тераси.
Чл. 16. (1) Стандарт за ДЗЕС 9 Забрана за преобразуване или разораване на постоянно затревените площи, определени като екологично чувствителни в зоните на НАТУРА 2000 изисква земеделските стопани да не преобразуват и/или разорават постоянно затревените площи, които са екологично чувствителни – разположени в зоните „Натура 2000“.
(2) Екологично чувствителни постоянно затревени площи са всички постоянно затревени площи, намиращи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Списъкът на тези защитени зони е обнародван в „Държавен вестник“ по реда на чл. 10, ал. 4 от ЗБР.
(3) Когато земеделският стопанин е разорал или преобразувал постоянно затревена площ, включена в слой „Екологично чувствителни постоянно затревени площи“, е задължен обратно да преобразува площта в постоянно затревена площ.
(4) Датата, до която земеделският стопанин следва да е възстановил преобразуваната площ, не може да е по-късна от датата на подаване на единното заявление за следващата година.
(5) За целите на настоящия стандарт:
1. „разораване“ е превръщане на постоянно затревена площ в обработваема земя (ОЗ);
2. „преобразуване“ е превръщане на постоянно затревена площ в трайно насаждение (ТН), или в земя с неземеделско предназначение.
Важни термини и определения:
1. „година на констатацията“ означава календарната година, в която е извършена административната проверка или проверката на място;
2. „изискване“ означава всяко отделно законоустановено изискване за управление съгласно правото на Съюза по смисъла на чл. 12, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115, в рамките на даден правен акт, различаващо се по същество от всички други изисквания на същия правен акт (пр. ЗИУ 1.1., ЗИУ 1.2., ЗИУ 1.3. и т.н.);
3. „небрежност“ означава неполагане на дължимата грижа, или бездействие от страна на земеделския стопанин по отношение на околната среда при осъществяване на земеделска дейност;
4. „неспазване“ съгласно чл. 6, буква a) на Делегиран регламент (EC) 2022/1172 означава неизпълнение на законоустановените изисквания за управление съгласно законодателството на Съюза, посочени в чл. 12, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115, или на стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята, определени от държавите членки в съответствие с чл. 13 от същия регламент;
5. „области на прилагане на предварителните условия“ означава всяка от трите различни области, посочени в чл.12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2115;
6. „повторяемост на неспазването“ означава неизпълнение на едно и също изискване или стандарт повече от веднъж в рамките на последователен период от три календарни години, при условие че бенефициерът е бил уведомен за предишна нередност и, когато е приложимо, е имал възможността да вземе необходимите мерки за коригиране на тази предишна нередност;
7. „правен акт“ означава всяко индивидуално законоустановено изискване за управлението в правото на Съюза и всеки действащ национален акт за изпълнение на условията, посочени в чл. 12 от Регламент (ЕС) 2021/2115 и приложение III относно законоустановените изисквания за управление към същия регламент;
8. „продължителността на неспазването“ се определя от времетраенето на въздействието или от възможността това въздействие да бъде прекратено с разумни средства;
9. „стандарти“ означава всеки от стандартите, определени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода
2023 – 2027 г., в съответствие с чл. 13 от Регламент (ЕС) 2021/2115 (пр. ДЗЕС 1, ДЗЕС 2, ДЗЕС 3 и т.н.);
10. „степента (обхватът) на неспазването“ се определя, като се вземе предвид по-специално дали неспазването има значително въздействие, или е ограничено до самото стопанство;
11. „стопанство“ означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на страната.
12. „тежестта (сериозността) на неспазването“ се определя от значимостта на последствията от неспазването, като се вземат предвид целите на съответното изискване или съответния стандарт;
13. „умисъл“ е налице, когато лицето осъзнава, че могат да настъпят противоправни последици и допуска тяхното настъпване; земеделският стопанин съзнателно е искал, или допускал неспазване на стандартите за ДЗЕС и/или на законоустановените изисквания, с което съзнава, че създава условия за увреждане на общественото здраве, на здравето на растенията, на хуманното отношение към животните, на околната среда, или ги е увредил (т.е. съзнателно допуска или причинява замърсяване на водни обекти, на почвата, на въздуха, увреждане или/и унищожаване на екосистеми, на биоразнообразието или на местообитанията и др.).
Важно:
Земеделските стопани с максимален размер на стопанствата, който не надвишава 10 ха земеделска площ, декларирана в съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116 се освобождават от проверки за спазване на предварителните условия и от санкциите посочени в параграфи 1, 2 и 3 от чл. 84 и 85 от същия регламент.
