Продължителното засушаване и високите температури вече причиняват вреди на вишневите и черешовите дървета, които през втората половина на август изглеждат сякаш са в напреднала есен. Листата жълтеят и окапват, клоните в короната се оголват и тя става прозирна. Това е физиологична реакция на растителния организъм за намаляване на изпарението и спестяване на влага. Продължаващата суша предизвиква затихване на вегетацията и даже ранен принудителен покой. При това дърветата не могат да се подготвят за зимата и за беритбения период през следващата вегетация.
Опасността за градините нараства, в случай че сушата продължи през първата половина на есента, а през втората половина температурите се задържат високи и паднат валежи. Тогава дърветата подновяват вегетацията. Времето ги подлъгва, както казват стопаните. Дърветата изразходват запас от хранителни вещества за ненужни леторасти, които не могат да се подготвят за зимните студове. Изтощаването може да доведе до загиването на цели дървета.
Друго нежелано явление при ненормален воден и температурен режим е есенното цъфтене. То проваля голяма част от реколтата за следващата година.
По принцип отглеждането на вишни и череши става на неполивни площи. За осигуряването на необходимата вода стопаните разчитан презимно на естествените валежи. Водоподаване има най-вече в младите насаждения, докато дръвчетата развият кореновата система за извличане на вода и минерални вещества от почвата.
За сухоустойчивостта на посочените растителни видове от значение е почвената влагоемност и вида на подложката. В новите интензивни насаждения, където има посадъчен материал на вегетативна подложка, необхподимостта от поливане е от голямо значение за оцеляването на новозасадените фиданки, а по-късно за нормално плододаване.
Вишната е по-сухоустойчива от черешата. Това не изключва щети за нормалното развитие и доброто плододаване, когато влагата в коренообитавания слой не е достатъчна. Напояването е неожбходимо на площи с южно изложение и на по-бедни почви със слабо влагозадържане. При липса на влага добивът е малък и с влошено качеството на плодовете. Най-необходима е влагата, когато плодовете наедряват. Продължителното засушаване две-три седмици преди узряването води до издребняване на плодовете и влошаване на качеството. Според проучванията влагата не трябва да пада под 75% от ППВ*.
Черешите са предпочитан овощен вид и са широко разпространени както в низините, така и в полупланинските райони. Сочните им плодове съдържат около 80% вода. Поддръжането на оптимален воден режим означава качествени плодове. Прекомерната влага води до тяхното напукване, а липсата пречи на наедряването и образуването на веществата, определящи вкусовите качества. Прекомерната влага е опасна за самите дървета, чиято коренова система може да загние.
Сушата налага градинарите да осигурят поливане през 15 – 20 дена. Препоръчителната норма за вишни и череши е 15 литра за млади дървета и 20 литра за възрастни дървета. За пестене на водата много ефикасни са системите за капково напояване в новите интензивни насаждения. В старите градини, където водата е отвеждана по естествен наклон (т. нар. гравитачно поливане), могат да бъдат направени поливни бразди в междуредията. При малък брой дървета поливането може да стане с цистерни, от които водата да постъпва в околостъблените чаши. Покриването на мократа почва с окосена трева, слама и др. подходящи материали пречи на бързото изпаряване на водата. Тази практика е известна като мулчиране.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
*ППВ (Пределна полска влагоемност). Показател за възможността на почвата да задържи максимално количество вода след водоподаване и оттичане. ППВ е един от показателите в почвената характеристика. Определянето става в лаборатория.
На терен опитните стопани могат да определят наличието на вода в съответния почвен слой според прилепването и задържането на почвените частици (т. нар. органолептично определяне).
