В края на лятото в овощните и зеленчуковите градини настъпва масовото прибиране на плодовете. Стремежът за осигуряването на екологична продукция налага замяната на инсектицидните пръскания с други практики, които влияят отрицателно върху популациите и възпроизводството на насекомните вредители. Такава практика е поставянето на ловни пояси в овощните градини. Тя не е нещо ново за овощарите. Осъществяването и не изисква скъпи материали и специална техника.
Ловните пояси могат бъдат направени от слама, сено или окосени плевели с дълги и по-жилави стъбла. Днес много подходящи са лентите от велпапе, които от са вълнообразно нагънати. При поставянето им върху стъблото между повърхността му и материята на пояса остават празнини. Те привличат някои насекомни видове като убежище за определен стадий и период от тяхното развитие (снасяне на яйца, какавидиране, презимуване).
Чрез ловните пояси специалистите могат да опредеят стадия от развитието прицелния вид и да добият представа за популационната плътност. През вегетацията поставянето на ловни пояси може да бъде съчетано с поставянето на феромонови уловки, излъчващи вещества, привличащи насекомите във връзка с размножаването.
Широчината на ловните пояси е в рамките 15 – 20 сантиметра. Поставят се в средата на стъблото. Пристягането става в средната част на пояса с водоустойчиви връзки, например канап, сезал и др. Наблюденията за видовете, установили се в поясите, става през 7 – 10 дни. След отчитане на вредните индивиди поясите подлежат на изгаряне, когато са от слама, сено и др. материали. Поясите от велпапе могат да бъдат затворени в пластмасови съдове, например бидони, покрити със ситна мрежа. По този начин появилите се възрастни на вредителя, например пеперуди, загиват, а по-дребни полезни видове могат да напуснат съда. Ловните пояси намират приложение в борбата срещу пеперудите, чиито гъсеници са известни като плодови червеи, листоминиращи молци, ябълков молец и др. Изгарянето на свалените пояси е мярка за изтребление на вредителите.
Друго екологично средство са жълтите уловки. Установено е, че жълтият цвят с определен оттенък и наситеност привлича някои насекоми. Пластмасови парчета с такъв цвят, покрити с водоустойчиво лепило, могат да хванат насекомни вредители по зеленчукови и овощни растения. Днес на пазара има фабрични уловки, които производителите предлагат за употреба със съответните указания.
В началото на вегетацията улавянето на насекомите е ценно за прогнозата и сигнализацията в растителната защита. Като пример може да бъде посочена черешовата муха, чиито ларви увреждат плодовете в периода на узряване. Увреждането е известно като червясване. Поставянето на голям брой уловки в оранжериите и полиетиленовите тунели отклонява вредителите от културните растения. Попадналите върху лепкавата повърхност насекоми загиват и плътността им върху растенията намалява. Намалява съответно пряката вреда в резултат на храненето и вероятността от пренасянето на опасни вирусни болести.
Във връзка с прибирането на реколтата и запазването на нейното качество стопаните трябва да вземат мерки за амбалажа, складовете и плодохранилищата. Старият здрав амбалаж (касетки, палети и др.) трябва да бъде почистен от растителни остатъци (залепнали плодове, паяжина и др.). Почистването може да стане механичво с подходящи четки, а също и със силна струя вода. След почистването може да бъде направено обеззаразяване чрез потапяне в 1% разтвор на меден сдулфат (син камък). Извадените от разтвора касетки трябва да бъдат изсушени. Най-лесно това става на открити площадки под все още силното слънце.
Помещенията за складиране и запазване на реколтата също подлежат на старателно почистване. Прозорците и вратите им трябва да се затварят добре и да имат мрежа, спираща проникването на вредители отвън. Инсталациите, осигуряващи оптимален режим на температура и влага, трябва да бъдат приведени в изправност.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
