През последните години лавандулата зае значими площи, както в традиционните за нейното отглеждане райони в Южна България, така и в цялата страна. България е на второ място по добиви на етерично масло след Франция и въпреки южния си произход лавандулата е застрашена от климатичните промени, които водят до до негативни последствия при отглеждането на лавандуловите насаждения в България. Основен стресов фактор е температурният, а той води и до недостиг на влагозапасеност в почвите. Това посочва в поредния си анализ авторът на климатека.бг Роман Рачков, който е специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.
Проблемът със засушаването се изостра, затова са необходими спешни мерки, свързани с развитието на поливните системи, избора и практическото въвеждане на нови, устойчиви на засушаванията сортове лавандула, както и агроклиматичното райониране на страната. За целта е важно да се подготви стратегия, така че производството на лавандула да бъде спасено от вредните влияния.
Лавандулата (Lavandula angustifolia Mill) е многогодишен вечнозелен храст, като етеричното ѝ масло се използва в парфюмерийната и козметичната индустрия при производството на парфюми, тоалетна вода, шампоани, дезодоранти, кремове и сапуни.
В рода на лавандулата по света има около 30 вида, като 2 от тях са въведени в култура: теснолистни и широколистни. Етерично масло от втория вид се различава по компонентния си състав, има остра миризма и се използва главно за ароматизиране на сапуни.
В България лавадулата е внесена през 1907 г. и започва да се отглежда в опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години на ХХ век тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, но напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 декар 4 – 5 годишно насаждение се произвеждат 300 – 400 кг цвят, от които се получават 3 – 10 кг. масло.
Някои характеристики на лавандулата
Лавандулата цъфти през юни – юли за 25 – 30 дни, а семената узряват през август – септември. Продължителността на живота на едно растение е повече от 20 – 30 години. Реколтата се прибира около края на юни – началото на юли.
За получаване на етерично масло съцветията се събират и веднага се изпращат за обработка чрез хидродестилация. Добивът на съцветия е 2,5 – 3,5 т/ха, в напредналите ферми те получават до 6 т/ха. Съдържанието на етерично масло в съцветията на най-добрите сортове достига 1,8% мокро тегло.
Лавандулата издържа на температури до -25 °C и е светлолюбиво растение. Не е взискателно към почвените условия, расте на шисти, карбонатни почви. Тежките, глинести почви с високи подпочвени води са неподходящи.
След засаждане тя трябва да се полива през горещите месеци, като младите растения трябва да се поливат по-често от възрастните, около веднъж седмично. Поливането не трябва да бъде прекомерно. За да не загнива растението, е необходим добър дренаж още преди засаждането. Но като цяло растението е значително по-непретенциозно в сравнение с други етерично маслени култури. Днес културата у нас заема значими площи на територията както на Южна България, така и в Северна България в областите Варна, Добрич и Шумен.
Лавандулата обича средиземноморския полусух климат. Най-подходяща култура е за умерено топли региони, които имат топли и хладни зими. Оптималната температура за нормален растеж на лавандулата е 15 – 30 °C. Има обаче сортове, които растат в по-студени райони и те биха могли да издържат на температури от -23 до -20 °C.
Какви са въздействията на климатичните промени върху лавандуловите растения?
Климатичните промени носят редица предизвикателства в глобален, но и локален мащаб. Изменението на климата се очаква да увеличи топлинния стрес (физиологичната реакция на растението на високите атмосферни температури), честотата на недостига на вода и увеличените солени почви.
Концепцията за “стрес”, първоначално прилагана за животните, е напълно приложима и за растенията. Стресът при растенията е сложна защитна реакция, която включва както неспецифични (общи за различните видове стресови фактори), така и специфични компоненти. Установено е, че растенията могат да разпространяват състоянието на стрес от зоната на въздействие на стресовия фактор далеч отвъд неговите граници с помощта на дистанционни електрически сигнали.
Реакцията на растенията към стреса обикновено е сложна и включва:
повишена пропускливост на клетъчните мембрани,
увеличаване на освобождаването на калций и калий,
растежът и деленето на клетките се забавят,
дишането се увеличава и фотосинтезата протича бавно.
Топлинният стрес е един от най-важните стресови фактори за лавандулата
Абиотични стресови фактори са стойностите на неживата природа, които оказват влияние на живите организми. Топлинният стрес е един от най-важните абиотични стресови фактори за повечето растения, включително и за лавандулата. Той причинява значително намаляване на растежа и добивите. Освен това той уврежда веригата за пренос на вещества в самото растение. При наличие на топлинен стрес това може да доведе до увреждане на фотосинтетичната система и да разруши нормалната обмяна на веществата чрез увреждане на протеини, липиди и нуклеинови киселини.
Допълнителен стресов фактор би бил недостигът на вода, което засяга продуктивността на растенията, до намаляване на фотосинтезата и следователно и растежа им. Продължителните периоди без валежи създават условия за лошо влагозапасяване през студения период и много бързо изчерпване на почвената влага през топлите месеци от годината.
В последните години засушаванията в България през юли и август имат продължителност от 30 до 60 дни, в отделни години достигат 80 и 90 дни, като преминава от лятна в есенна суша. Сушата може да има значително въздействие върху целия метаболизъм на растението, включително и като засегне производството на етерични масла, които се явяват вторични метаболити.
Лавандулата е особено податлива на промени в климатичните условия и това може да доведе до намаляване добивите и засетите площи с нея.
Често срещано погрешно схващане в индустрията за етерично маслени растения е, че измръзването е основната причина за спада в производството на лавандула. В действителност крайните температури – в това число и екстремните горещини, са в основата на най-сериозните проблеми. Ареалът на отглеждане на растението преживява най-горещото и най-сухо време до момента. Ако климатичните условия са твърде горещи, растенията не могат да задържат достатъчно влага, за да оцелеят през зимата.
България би била в добра позиция да продължи да осигурява висококачествен добив от лавандула. Въздействието на изменението на климата обаче доведе до намаляване на валежите през зимата, което се отразява на качеството на добива от лавандула. Дъждовната вода е важна част от напоителния процес за ароматни растения – и по-специално за лавандула. Докато ароматните растения могат да растат в горещи условия с малко валежи, намаленото ниво на напояване може да намали общия добив.
Има и още един важен момент – тъй като световният пазар на лавандулово масло е свръхнаситен, едно намаляване на площите чрез изкореняване на част от насажденията в даден регион би балансирало пазара и цената на маслото. Така че някои трудности, свързани с промяна на климата, специално при тази култура могат да се окажат и плюс за част от производителите ѝ в друг регион на Европа. При всички положения при лавандулата, както и при розата, става дума за нишов сектор, който не е двигател на българското земеделие.
В публикацията са използвани материали от български и чуждестранни автори.
