Пашата е от жизненоважно значение за предотвратяването на горски пожари, като намалява горивния товар, променя растителността и подпомага възстановяването на екосистемите. Тя намалява количеството на запалимите материали и подпомага биоразнообразието и икономиките в селските райони, пише Мрежата за знания в областта на гражданската защита на ЕС на интернет страницата си. Интегрирането на пашата в управлението на горските пожари повишава устойчивостта срещу горските пожари.
Как пашата помага за предотвратяване на горски пожари
Пашата е призната за ефективен начин за намаляване на рисковете от горски пожари, тъй като спомага за контролиране на биомасата, която може да подхрани пожарите (намаляване на горивния товар). Изследванията показват, че когато добитъкът пасе, той изяжда треви и храсти, които иначе биха послужили като гориво за пожари. Така се създават прекъсвания в растителността и зони с по-къса и по-слаба растителност, което може да забави разпространението на пожарите.
Освен това пашата може да доведе до промени в растителните съобщества, които растат, като благоприятства тези, които са по-малко склонни към запалване. Например, пролетната паша може да намали инвазивните едногодишни треви и да насърчи развитието на местните букетни треви. Тази промяна във видовете растителност и цялостното намаляване на запалимата биомаса могат да намалят интензивността и скоростта на горските пожари, което прави пасищата по-малко вероятни за възникване на пожари и по-лесни за управление, ако такива възникнат.
Включването на пашата в управлението на горските пожари, включително на горите, заедно с други природосъобразни и традиционни стратегии, като например предписаното изгаряне, предлага естествен и устойчив подход за предотвратяване на горските пожари. Освен това устойчивата паша подпомага управлението на тревните местообитания, които са носители на разнообразно биологично разнообразие, изключително важно за възстановяването на екосистемите след пожари.
Европейски опит
В няколко области в Испания и Португалия фермерите пасат добитъка си в стратегически определени зони за прекъсване на пожари. Тази паша намалява количеството растителност, която може да се запали, като по този начин намалява вероятността от горски пожари при екстремни метеорологични условия. Целта на този подход е да се „поддържат“ вече изчистените от дървесна покривка зони, така че да действат като горивни прекъсвачи.
Общата селскостопанска политика (ОСП) подкрепя пашата на преживни животни (като говеда, овце и кози) с цел управление на биомасата на пасищата с оглед намаляване на опасността от пожари в повечето средиземноморски държави от Съюза, където динамиката на изменението на климата увеличава рисковете от такива събития. Интегрирането на пасищните практики в стратегиите за управление на горските пожари се разглежда като естествен и устойчив метод за предотвратяване на пожари, като системите за екстензивна паша подпомагат целите на политиката на ЕС за адаптиране към климата и биологичното разнообразие.
Пример за това е проектът за органична планинска ферма Tenuta Paganico в южната част на Тоскана, Италия, който има за цел да подобри методите за паша на добитъка, като същевременно се занимава с този проблем.
Подкрепен от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), проектът допринесе за възстановяване и поддържане на занемарени противопожарни ивици, почистване на мъртва дървесина и прореждане на високорискови дървета. Резултатите включват изсичане на 2,29 хектара гора, възстановяване на 5,82 хектара противопожарни ивици и създаване на допълнителни места за хранене на добитъка. Този двоен подход подпомага здравето на екосистемите и намалява бъдещите рискове от пожари.
Проект GrazeLIFE
Друг добър пример е проектът GrazeLIFE, подкрепен от Европейската комисия, който демонстрира, че пашата може да създаде прекъсвания и участъци от по-къса и по-малко гъста растителност, като по този начин прекъсва непрекъснатостта на запалимата биомаса, от което се нуждаят пожарите, за да се разпространяват бързо. Освен това пашата оказва влияние върху състава на растителните видове, като благоприятства тези, които са по-малко склонни към запалване или имат по-ниска горимост, което спомага за намаляване на интензивността и скоростта на горските пожари.
Проект IFE Монсерат
Проектът LIFE Montserrat в планинския район Монсерат в Каталуния, Испания, имаше за цел да подобри устойчивостта на горите и биоразнообразието чрез мерки, основани на екосистемите, като се съсредоточи по-специално върху управлението на пашата. Районът, обхващащ 42 487 хектара, с 64 % гори и значително включване в мрежата Натура 2000, е изправен пред повишени рискове от горски пожари поради натрупването на горивни товари и изменението на климата. В рамките на проекта е приложен цялостен холистичен план, интегриращ пашата и възстановяването на горите на значителна територия. Постиженията включват намаляване на гъстотата на горите, възстановяване на открити местообитания и създаване на животновъдни единици. Пашата ефективно ограничи разпространението на горските пожари, повиши биоразнообразието и подпомогна местните икономики. Проектът също така успешно изпробва предписаното изгаряне, насърчавайки устойчивото управление на земята и социално-икономическия растеж в региона.
Пашата и гръцките пожари
Наскоро публикуваният партньорски преглед на Гърция за горските пожари до 2024 г. подчертава потенциала на пашата като важен инструмент за предотвратяване на горските пожари, особено чрез ролята ѝ за управление на растежа на запалимата биомаса в горските райони. Предполага се, че чрез включването на пашата в практиките за управление на горите Гърция ще подобри както екологичното равновесие, така и намаляването на риска от горски пожари. В прегледа се препоръчва повторното въвеждане на пашата не само като стратегия за управление на горивата, но и като средство за подпомагане на биоикономиката в селските райони. Този подход може да осигури икономически ползи за местните общности, като същевременно поддържа устойчиви горски екосистеми.
Как могат да се възползват държавите членки и регионите
Държавите членки и регионите могат да включат пашата като част от своите стратегии за предотвратяване на горски пожари, като я интегрират в програмите си за управление на горивата и развитие на селските райони. Държавите членки могат да разработят набор от различни интервенции в подкрепа на такива практики и да отделят част от бюджета на ОСП за конкретни пасищни системи. Подпомагането на стопанствата за преживни животни може да се осъществява чрез мерки, свързани с подпомагане на доходите, екосхеми, агроекологични интервенции и политики за развитие на селските райони.
Тези политики могат да включват инструменти за управление на риска, трансфер на знания, консултантски услуги и инициативи за сътрудничество, които помагат за намаляване на риска от пожари в бъдеще. Освен това плащанията по „Натура 2000“ в рамките на ОСП могат да компенсират собствениците и ползвателите на земи за направените разходи и пропуснатите доходи вследствие на мерките за опазване, свързвайки необходимите действия за опазване със съфинансиране от ЕС.
Тези подходи изискват сътрудничество между управителите на земи, земеделските стопани, местните власти и политиците, за да се гарантира, че практиките за паша се планират и прилагат ефективно. Чрез приемането и насърчаването на такава паша като устойчива практика за управление на земите, регионите могат да изградят устойчивост срещу горските пожари и да допринесат за постигането на по-широки екологични и икономически цели.
