Необходима ни е национална стратегия за комасация

30-05-2006 г. Проф. д-р Никола КОЛЕВ, д.с.н., директор на Института по почвознание «Никола Пушкаров», София Комасацията е вид хоризонтална интеграция, включваща прегрупиране на земите на отделните категории собственици при запазване на общата им пазарна стойност и интегралната им продуктивност. Площта на отделните частни земеделски имоти сега в България е далеч под средната за Европа. По данни на Министерството на земеделието и горите към 31 декември 2005 г. в страната ни има над 7,6 млн. частни земеделски имота със средна площ от 0,5 хектара. Обикновено се смята, че с комасацията на земите на отделния собственик следва да се постигне уедряване на нивите с оглед оформяне на блокове, удобни за обработка на земята. Ако с нея се цели само това, тя става безсмислена. За да има смисъл, след комасацията следва да се достигне този размер на поземлените имоти, с който да се гарантира нормално и печелившо производство в тях. Излизането на земеделските имоти извън оптималния размер и конфигурация увеличава рязко разходите по производството и обезсмисля комасацията. Първата комасация, предшестваща законодателната, е свързана със създаването през 20-те години на миналия век на т. нар. чифлици, за които има достатъчно примери в нашата история. Принципът на този вид комасация е покупко-продажбата и за нея не са нужни бюджетни разходи. Вторият вид комасация е доброволното обединяване на собственици за съвместна обработка на земята чрез закупена на акционерен принцип техника. Тя също предхожда законовата комасация на земеделските земи и по същество е кооперация от същински тип, защото всеки знае земята си и получава доход от количеството и качеството на собствената си земя, а не от регистрираното си членство. Третата комасация (до 1944 г.) е свързана с приетия Закон за комасацията в Царство България. По силата на този закон са били комасирани малките нивички на един собственик в една по-голяма нива от порядъка на 40-50 дка. На комасационния принцип, въведен още преди Закона за комасацията, са оземлени приблизително 650 хиляди преселници от Егейска Тракия и Македония. Комасирането до 1944 г. обхваща обаче само спокойните и хомогенните територии. В трудните места комасация не е правена. В този период по Закона за комасацията са обединени нивите в около 40 на сто от територията на земеделските земи. Всеки вид комасация на законова основа извън покупко-продажбата или доброволното сдружаване на собственици има задължителен характер и за някои собственици се съпровожда с насилие. Така стана и в средата на миналия век при организирането на ТКЗС, при което фактически беше осъществена най-мащабната комасация на територии, последвана от още по-мащабните ОТКЗС и накрая АПК. При днешните условия в процеса на комасацията на земите също ще има принудителност и прояви на насилие над собственици, защото на този, който е близък на властимащите кметове, ще се предоставят комасирани земи, почвената покривка на които е с високо природно плодородие, близки са до селище, централен път или магистрала. Така стойността на комасираната земя на привилегированите собственици ще има цена, много по-висока от цената на собствеността преди комасирането. Комасация ли е обединяването на земята на едно семейство, като от множество ниви същото получи една на едно място? От юридическа гледна точка това е комасация, защото обединява разхвърляните в пространството парцели в едно цяло. Това обединение ще е безсмислено, ако с този акт не се постигне размер на земята за ефективно земеделско или горскостопанско производство, което да позволява на собственика от приходите да издържа семейството си и да формира печалба от стопанската дейност. Ако например се обединят 5 ниви с обща площ от 15 дка, то тази площ ще е реално и на книга обединена, но безсмислена от гледна точка на оптимален размер, доходоносност, възможност за осигуряване на нормален доход на земеделския стопанин. Какво е оптимален размер? Оптимален размер на земеделско-стопанската единица е онзи, при който в производството се постига максимална изгода с минимум разходи. Този размер на комасираното земеползване е функционално свързан с природо-климатичните условия в конкретното землище, като върху него оказва съществено влияние и начинът на земеползване на земеделската земя. При изграждане на семейна зеленчукова градина, лозе, трайно насаждение той е един, докато при механизирано отглеждане на полски култури този размер е съвършено различен. Това е така, защото трудоемките производства са с най-малки разходи за техническо обслужване, докато в полското производство разходът за техническото обслужване е многократно по-голям, и то е най-малко доходоносно от единица обработваема земя. След приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през 1991 г. и започването на аграрната реформа в земеделието, при земеразделянето вече комасираната земя бе разделена между множество наследници и раздробена при липса на текстове, според които да не се позволява дележът и разпокъсването на земята, както е в почти цяла Европа. Днес този закон след връщането на земята в реални граници е най-съществената пречка в процеса на комасирането. Аграрната реформа не реши два основни проблема. Първият - задължителната комасация на земите, вторият - забраната, или ограничаването на разделянето на имотите при наследяване и покупко-продажба. Повече от 15 години земеделските земи се раздробяват на малки парцели, за да се стигне до 27 млн. парцела с над 2 млн. собственици. В България стопанствата със собственост по-малка от един хектар съставляват 86 на сто от индивидуалните собственици и покриват 26 на сто от земеделските земи. Ако при възстановяването на собствеността върху земите парцелите бяха окрупнени и по-голямата част от земята беше съсредоточена в средни по размер (например 250-300 дка за Южна България и 500-600 дка за Северна България) стопанства, това щеше да бъде най-добрият изход от гледна точка на развитието на селските райони. Комасацията на земеделските земи може да се осъществи успешно само въз основа на данни от кадастъра и имотния регистър, данни от едромащабни топографски карти в мащаб 1:5 000 и едромащабни почвени карти и очерци в мащаб 1:10 000, 1:5 000 и 1:1 000. Самият процес на комасация започва с детайлна агропроизводствена оценка на почвените ресурси в съответното землище чрез стъпване на терена от професионалисти. На основата на тази оценка следва обединяването на отделните парцели (ниви) в относително хомогенни парцели. Присъствието на терена е задължително, защото работата на книга не може да замени визуалните представи и грешките в детайлите. Не бива да се забравя, че картите са в М 1: 10 000, а плановете за земеразделяне са в М 1:5000, т.е. два пъти по-подробни, без да има два пъти по-подробна почвена информация. Нивата, която ще притежава съответният собственик, пък е в М 1:2000. Тези подробности следва да се уточнят на терена, като отиването на него следва да се предшества от камерална обработка на информацията, обединяване на земите в хомогенни територии с помощта на геодезията и математиката. С други думи, комасацията следва да стъпи на здрава методична основа. Информацията за състоянието на земите, включваща почвени карти, почвено-климатична характеристика, запасеност с хранителни елементи, чистота, бонитетна оценка на продуктивността и др., която се съхранява и обогатява от института по почвознание “Никола Пушкаров” и от Изпълнителната агенция за почвени ресурси. Характеристиката на почвената покривка трябва да се познава детайлно, за да се направи грамотна и коректна оценка на продуктивността на отделните парцели. Участието на почвени специалисти е необходимо, за да се даде компетентно мнение за морфологичния строеж на почвите, за дебелината на почвената покривка и за природоклиматичната характеристика на земите. В заключение тези специалисти дават т. нар. агропроизводствена оценка на почвите в картираните парцели, за да се осигури сравнимост на продуктивността на комасираните земи. Тя трябва да стане достъпна за фермери, арендатори и земеделски кооперации, за да се ползва не само при комасацията, но и като елемент на техните бизнеспланове и последващи дейности по опазването - засаждане на дръвчета, ръководство за дренаж, съвети за сеитбообращения, спецификации за озеленяване, планове за пасищата и системи за отглеждане на домашните животни и др. Комасацията като процес във времето може да бъде подпомогната от Системата за мониторинг на почвите в България, която вече съществува като един от елементите на Националната система за мониторинг на околната среда (въздух, вода и почва). От климатична гледна точка трябва да се отчете, че територията на България попада в две климатични зони - Европейско-континенталната и Континентално-средиземноморската. Обособени са пет климатични области - умереноконтинентална, преходна, континентално-средиземноморска, черноморска и планинска. За първите три главен фактор е географската ширина, за планинската - релефът, а черноморската е оформена под влияние на Черно море. Пресиращ фактор за комасация на земите е предстоящото приемане на България за член на Европейския съюз. Това налага, по примера на страни с подобни проблеми, каквато е Унгария, да се разработи Национална стратегия за комасация на земите и Национален план за действие по комасирането, които да бъдат подкрепени от структурни фондове на Европейския съюз. Всяка община като административна единица е наложително да създаде собствен обществен съвет за комасация, който да разработи с помощта на специалистите структурен план на комасираните земи. В този план ще се отразят всички коментирани досега специфични почвено-климатични характеристики на парцелите в територията. Комасацията на земите е една от дейностите, общественото мнение за които не е подготвено добре и е силно обвързано с частната собственост като обществена категория. Поради усложнения характер на процедурите и деликатния им характер съществуват следните заплахи: - опасение, че замяната ще е стане с по-лоша по качество земя от притежаваната преди замяната; - загриженост ог финансов характер, свързана с желанието да се осигури възвращаемост от отглежданите монокултури, каквато е тютюнът; - опасения от корупция. - по-едрите и богати притежатели на земи могат да ощетят по-дребните и неплатежоспособните. Комасацията на земите в България трябва да се основава на обективна и детайлна агропроизводствена оценка на почвената покривка, съобразена с особеностите на климата в отделните агроекологични райони на страната. В изготвената от Министерството на земеделието и горите Концепция за управление на поземлените отношения и комасация е посочено, че основен път за комасиране на земите в България може да бъде поземленото банкиране, което ще стимулира прехвърляне на собствеността чрез използване на Национален поземлен фонд. И в този случай се изисква държавна политика и изграждане на държавна или държавно-частна структура за осъществяване на банкирането. Необходим е закон за комасацията, но в него трябва да се акцентира на поземленото банкиране, което да стимулира прехвърляне на собствеността чрез използване на Национален поземлен фонд. Съвременните изисквания на пазара подтикват земеделските стопани сами да предприемат стъпки към окрупняване на имотите си. Макар и предварителни, резултатите от проведеното през 2005 г. изследване на структурата на земеделските стопанства в страната показват, че тенденцията на доброволна комасация на земеделските имоти вече е започнала и набира скорост. Доброволното окрупняване на стопанствата, провокирано от приобщаването на допълнителни площи, придобити чрез покупка или аренда, ще помогне за по-ефективно усвояване на субсидиите от Европейския съюз. За да подпомогне процеса на комасация на земеделските стопанства, Министерството на земеделието насочи усилията си към създаване на законова среда за урегулиране на поземлените отношения. От в. Фермер