Въпреки малкия си размер от 0,1 до 0,2 мм, ягодовият акар причинява много забележими вреди, като растенията спират да растат, остават малки, а реколтата значително намалява. При по-значителни поражения ягодите преустановяват напълно плододаването.
Признаци за нападение от ягодов акар
Листата, засегнати от акара, пожълтяват, набръчкват се, изглеждат като покрити с маслен филм и нездравословно раздути. Увредените листа са силно деформирани и постепенно изсъхват. За растенията е много трудно да оцелеят, а след като листата им са изсъхнали преждевременно, силно засегнатите и отслабени растения умират през зимата.
Характерна особеност на развитието на акарите е незначителният им брой в началото на пролетта, което позволява на ягодите да развият нормални на вид листа, но след това те започват бързо да се раздуват, набръчкват и деформират – добиват вид на болни.
Развитие на ягодовия акар
Акарите зимуват в основата на ягодовите храсти и след събуждането женските снасят до 15 яйца, като развиват 5-6 поколения за сезон. Влажността, топлината и повишената гъстота са благоприятни условия за развитие на акарите, а когато се появят мустачките, младите издънки са предпочитани от вредителите и по-голяма част от тях се преместват там.
Какво да предприемем?
Установено е, че акарите не обичат гореща подсолена вода, така че можем да накиснем разсада в разтвор на меден сулфат и готварска сол. В 10 литра вода разтваряме 1 супена лъжица меден сулфат и 3 супени лъжици готварска сол и потопяваме профилактично разсада, а след това изплакваме с чиста вода.
Растенията, които се намират в лехите, но са силно увредени, е добре да обезлистим, като внимаваме да не увредим върховете на растеж. Листата събираме и изгаряме или изнасяме извън участъка, последвано от третиране с Актара или друг подходящ инсектицид. При слабо нападение или за профилактика могат да се използват подходящи биологични продукти.
Превантивни мерки
Най-ефикасна мярка за борба с акарите е профилактиката, която включва:
– разделяне на лехите с ягоди на отделни групи по възраст, като растенията трябва да се подменят на всеки три години;
– междуредията и почвата, намираща се близо до лехите, също трябва да се обработва;
– не трябва да се допуска повишена гъстота на насажденията;
– растенията се поливат кореново, като не мокрим надземните части;
– навременно премахване на мустачките и старите листа;
– отглеждане на по-устойчиви на акари сортове.
Използването на химични препарати в сроковете извън плододаване играе основна роля. Има и по-щадящи инсектициди (Акарзин, Афитек ЕК, Аполо 50 СК и др.), които са с по-ниска токсичност за пчели и други полезни животни.
