23-05-2006 г. Първата реакция, четейки това заглавие, сигурно е, че това е шега или припомняне на стара закачлива приказка. В известна степен е така, но е вярно също, че то е една безспорна истина. Сред специалистите птицевъди по този въпрос няма различия и той се спазва строго в практиката. Особено важно е това при отглеждането на птици от бройлерното направление, които са по-податливи към бързо затлъстяване. Най-отговорно е храненето на подрастващите пилета през първите 6-7 седмици. На воля то трябва да е само през първите 3-4 седмици след излюпването. След това не бива да се допуска форсирано хранене, защото това ще се отрази отрицателно върху растежа и развитието на бъдещите родители. Тогава трябва да започне и контролът на изядения фураж и достигнатата жива маса (тегло). След навършването на 6-седмична възраст подрастващите пилета вече са ярки и петлета и тяхното хранене започва със смески с по-ниско съдържание на протеини и обменна енергия. През този период вече се прилага т.нар. ограничено хранене, което става в определени граници. За него има два начина на приложение. Единият начин е подрастващите птици да се хранят всекидневно, но вече с ограничено количество смески и определено количество цяло зърно. При втория начин един ден се дава само количеството смески, полагащи се за два дни, а следващия ден се дава само полагащото се зърно, също за два дни. След това тази програма се повтаря. И при двата начина на хранене трябва редовно да се следи тегловното развитие на птиците. Те се смятат за изравнени по жива маса (тегло), когато не по-малко от 80 на сто от тях са с отклонение до 10 на сто, по-високо или по-ниско от средната жива маса. Най-добре е, ако през този период се прилага разделно отглеждане на ярките и петлетата, което в личните стопанства не се прилага. Събирането им в общо стадо трябва да става в периода малко преди или по време на пронасянето. По-голямото затруднение за правилното хранене на петлите започва при съвместното им отглеждане с кокошките (след пронасянето). Тогава има вече възможности за по-голяма консумация на фураж от петлите при свободен достъп до него и за тяхното затлъстяване. А е доказано, че при затлъстяването на петлите те стават по-малко активни и значително намалява броят на скачките, намалява потентността. Наред с това намалява количеството на еякулата и оплодителната му способност. От това естествено се увеличават отпадащите неоплодени яйца при инкубацията и загубите при производството на разплодни яйца. Поради затлъстяване на петлите и увеличаване на тяхната жива маса, при скачките те нараняват доста кокошки, а появата на рани и кървене може да доведе до заболяване на кокошките и до появата на кълвене, дори до канибализъм. За ограничаване на храненето на петлите може да се използват ограничители за тях на хранилките за кокошки и да се поставят отделно повдигнати хранилки, недостижими за кокошките. Това обаче е трудно и рядко се прилага в някои ферми в чужбина. Храненето обикновено е общо с кокошките и се използват обща смеска и общи допълнителни добавки. Затова е необходимо да се прави наблюдение и контрол на живата маса на петлите. При очевидно затлъстяване и намалена активност е добре да става отстраняването на такива петли. Просто приказката, че "добрият петел не е дебел" трябва да се разбира като вярна и в прекия, и в преносния смисъл. От в. Фермер