Конкурентният внос на семена на българския пазар насърчи учените от Института по царевицата в Кнежа, част от мрежата на Селскостопанска академия, да работи в нови регионални направления и да търси достъп до хранителните вериги на страната чрез създаването на специфични хибриди царевица с модифициран ендосперм на зърното, съобщиха от академията.
През 2023 г. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол призна 3 нови царевични хибрида, селекция на института в Кнежа, с подобрено качество на зърното, подходящи за технологична преработка в мелничарската промишленост. Други 3 са силажен тип с по-висок процент протеин в зърното (13-14%) и с високо съдържание на мазнини, което ги прави подходящи както за животновъдството, така и за получаване на царевично масло. Последните 2 хибрида – Kneja Sweet 1 и Kneja Pop 1, захарен и пуклив хибрид за директна консумация – ще бъдат предложени в търговската мрежа с цел да стигнат непосредствено и до българската трапеза.
Повишаването на заболевамостта от непоносимост към пшеничен глутен в световен мащаб и у нас предизвика търсене и съответно предлагане на зърнени продукти, които заместват пшеничния глутенов компонент с несъдъръжащи такъв като царевичен, овесен, ечемичен и др. „Последните ни разработки са насочени към създаване на екструдати на база царевица, отличаващи се с подобрена сензорика, вкусови качества и желана текстура, наподобяващи качествата на традиционните хлебни и сладкарски изделия на база пшенични брашна, но елиминиращи вредата от тях. По този проект като партньор беше привлечен Университетът по хранителни технологии в Пловдив, където се извършват обстойни анализи за дълбочинно оползотворяване на зърното при производство на нишестета и брашна в мелничарската промишленост. Създават се и диетични компоненти, заместващи пшеничния глутен и особено захарите, за чиито вреди се говори много. В захарните типове хибриди, над които работим, захарозата е заменена с водоразтворими полизахариди, а зърното е обогатено с каротеноиди и полифеноли, които действат като оксиданти и регулатори на човешката имунна система за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, рак и свързани с възрастта заболявания“, изтъкват от института. Голяма част от работата по този нов негов проект е насочена и към създаване на царевични хибриди, подходящи за производство на биогаз, но признаването им предстои през 2024 година.
