Докато фермерските протести периодично блокират трафика в цяла Германия още от декември 2023 г., все по-силно се налага гласът на партията на Зелените, които са част от управляващата трипартийна коалиция в страната за това, че ценовите политики на големите вериги супермаркети са виновни за тежкото икономическо положение на много фермери. Според политиците, търговските вериги принуждават фермерите да продават продукцията си на ниски цени и това още повече задълбочава тяхната зависимост от субсидиите.
Три четвърти от пазара са разпределени между пет компании
„Пазарната мощ на супермаркетите е с особено големи размери в Германия“, посочи пред Euractiv евродепутатът от Зелените Анна Кавазини, която ръководи комисията по вътрешния пазар на Европейския парламент. Тя обясни, че в Германия три четвърти от пазара са разпределени между пет компании. „Това води до свиване на цените и подбиване на конкуренцията“, каза тя и допълни, че на фермерите се налагат несправедливи договорни условия или промени в договора със задна дата, както и краткосрочни споразумения за покупка. Всичко това води до несигурност за пазарната реализация за производителите, заяви Анна Кавазини.
Подобна е позицията и на германския министър на земеделието Джем Йоздемир, който също е от партията на Зелените. Той обвини предходното консервативно правителство в това, че е отслабило пазарната мощ на фермерите, докато укрепва други сектори. В момента оглавяваното от Йоздемир министерство проучва възможностите за подкрепа на млекопроизводителите чрез пазарна интервенция за „постигане на по-добри цени“.
Намеса в пазарната организация
Като част от т. нар. Обща организация на селскостопанските пазари (COM), Европейският съюз прилага множество подробни правила за това как държавата може да се намеси в пазарната организация на частния сектор. Малкият брой на търговските вериги също е проблем, който често се обсъжда при оформянето на политиката на конкуренцията, особено в случай на планирани поглъщания или сливания на вериги супермаркети.
Една форма на защита за фермерите е Директива от 2019 г. срещу „нелоялни търговски практики“ от страна на купувачите. Целта на мерките е да защитят стопаните от внезапна анулация на договор или от едностранни промени в договорните условия. За разлика от България и много държави, които са в нарушение поради неприлагане на правилата на директивата, Германия се счита за отличник при действието на това европейско законодателство.
Още усилия
„Значителни подобрения“ вече са направени, каза Кавацини, отбелязвайки, че са необходими още действия, за да се гарантира, фермерите да не са принудени да продават продукцията си под нейната себестойност. Въпреки това, според икономиста по конкуренцията Юстус Хаукап от университета Хайнрих Хайне в Дюселдорф, обвинителното говорене за пазарната сила на супермаркетите в контекста на сегашните протести е по-скоро „димна завеса“.
„Цената не се определя в германския сектор за търговия на дребно с храни, а на европейските или дори на световните пазари“, каза Хаукап пред Euractiv и допълни: „В Германия често имаме свръхпроизводство, подхранвано от субсидиите през годините. Германия изнася половината от своето свинско месо и млечни продукти. Ако вътрешното предлагане е значително по-високо от търсенето и чуждестранните производители продават на германския пазар и следователно фермерите не получават толкова висока цена, колкото биха искали, това няма много общо с пазарната мощ на търговците на храни на дребно.“
Борба с алчността
„Но соченето с пръст към веригите супермаркети е успешна тактика за отклоняване на вниманието на управляващите от собствените им провали в селскостопанската политика и намиране на някой друг, когото да обвинят“, добави Хаукап и отбеляза още, че дебатът му напомня за наскоро рекламираната приказка за „инфлацията на алчността“, когато Европейската централна банка си намери изкупителна жертва за инфлацията в еврозоната.
Миналото лято президентът на ЕЦБ Кристин Лагард посочи, че някои сектори са прехвърлили тежестта от покачването на цените изцяло върху потребителите, което е увеличило инфлационния натиск. „Тези сектори се възползваха, за да възстановят разходите си изцяло, без да натискат маржовете, а някои от тях повишиха непропорционално цените спрямо разходите“, каза тя на изслушване в Европейския парламент миналия юни.
Това накара левите политици да призоват за по-значителна намеса от страна на органите за борба с конкуренцията по отношение „алчността“ на търговците. Въпреки че някои икономисти в областта на конкуренцията подкрепят призива на левицата, тази позиция остава спорна, тъй като доказателствата за увеличение на цените с цел печалба не са съвсем издържани. През 2023 г. Законът за конкуренцията в Германия беше променен, за да се даде на Федералната служба за картели повече правомощия за справяне с антиконкурентния „лост“ на пазарите, но правните пречки са големи.
