На 30 ноември християнската църква отбелязва деня но свети Андрей Първозвани – първия сред 12-те апостоли, призван лично от Исус Христос да разпространява неговото учение. Той е брат на Свети Петър и също като него по занаят е рибар. Предполага се, че преди да стане христов ученик е обучаван от свети Йоан Кръстител.
Според разпределението на света (ойкумене), което апостолите правят помежду си за местата, където ще проповядват, на Андрей се падат околностите на Черно море, включително - Мала Азия (силно елинизирана), Грузия (тогава населена с колхи и ибери) и Скития (по събирателното име на населението й - скити). Свети Андрей развива значима мисионерска дейност дори по българските земи. Разпространявал е християнството също в Украйна, Румъния и Русия (и поради това е представян като първи проповедник на християнството, посетил варягите и славяните) и осеяните в древността гръцки колонии и Турция (в онази й част, която преди основаването на Османската империя е представлявала малоазийските владения на Византия). Именно поради това той е смятан за основател на на Руската православна църква и е представян, като първи константинополски патриарх (предполагаем основател на църквата във Византион и първи епископ на града). На основата на последното и на третирането на първозваността на Андрей и като негово първенство измежду апостолите се градят претенциите на Вселенската патриаршия за световно религиозно доминиране.
В народната традиция Андеевден е един от най-тачените зимни празници. В представите на народа светецът е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как свети Андрей се оттеглил в планината на пост и молитва, но на близо често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие.
Пак според поверията от 30 ноември денят започва да се увеличава с едно просено или царевично зърно. Имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан … На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен, затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.
По традиция се варят в общ съд различни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне се слагат по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Нарича се за берекет и за да наедрява всичко, което се сее и сади. Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „из комина“, като се бае „На ти, мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“
В Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито – също наречено за мечката и за берекет. На други места варели само жито и раздавали на роднини и съседи. В някои селища в Тетевенско освен царевица в гърнето слагали плодове – круши, сливи, тиквени семки… В Панагюрище пък, докато хвърляли “из комина“, наричали: „Да си здрава, Баба Мецо!“ На някои места на този ден чистели житото, което по-късно трябвало да бъде смляно – за да е едро житото и да дава повече брашно!
