На 30 ноември църквата почита паметта на свети Андрей Първозвани – християнски проповедник, първият от 12-те апостоли (общо са 13, след предателството и смъртта на Юда е избран 13-и апостол), и брат на Свети Петър. Свети Андрей е най-видният проповедник на християнството в станалите по-късно български земи по Черноморието, което извършва около средата на първи век. Начира че още Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа.
След Възнесението господне и слизанета на светия дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото божие, свети Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия - по нашите брегове на Черно море той стигнал до сегашна Русия. Целият си живот апостолът посветил на проповед, затова и той е един от най-почитаните светци в Русия. Загива с мъченическа смърт.
В народния календар Андреевден е съпроводен с многобройни сказания и обичаи. Както повечето празници и той е свързан с последователността на сезоните, затова бележи началото на зимата. Традициите и обредите му са смесица от езически и християнски ритуали, свързани с надеждата за по-лека зима, за запазване на реколтата, за щедра стопанска година. Според народното поверие от 30 ноември денят започва да расте /„наедрява“/ „колкото просено зърно“, а слънцето да помръдва „както пиле в яйце“. Затова в народната традиция този ден се нарича още Андреювден, Андрея, Ендрин, Ъдрей, Едревдън или Дрейовден.
В тази връзка народът ни отбелязва Андреевден като празник на семето /зърното/ – символ на плодородието, с него именно са свързани и редица обичаи за празника. С надеждата за плодородие е свързана традицията /обредната практика/ в навечерието на празника да се варят в ново гърне различни зърна –царевица, жито, грах, фасул, леща или всичко, което се сее на нивата. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна, за да бъде годината плодотворна и богата.
Рано преди изгрев слънце най-възрастната жена в дома взема шепа от сварените зърна – царевични, според поверието, и ги хвърля нагоре в комина с думите: „На ти, мечко, сварен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“ , като вярва, че „мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората“. След това всеки член от семейството хвърля по малко в комина, за „да израснат посевите високи“. Останалото количество се слага на трапезата – хапнат всички, дава се и на домашните животни, за да бъдат плодовити.
В някои краища на България част от варивото се раздава за здраве и берекет из махалата, а на други места не изваждат храната от дома, за да не изнесат плодородието.
В българския народен календар празникът е още и като Мечкинден и е свързан с митологични легенди. Според една от тях Свети Андрей живеел като отшелник в планината, обработвайки малка нива, но един ден мечка изяла вола му. Тогава светецът се разгневил и впрегнал мечката в ралото и изорал земята. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни, господар на мечките и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи.
На Андреевден не бива да се работи къщна работа, да се плете, шие и да се перат дрехите. Жените не работят домашна работа, тъй като ако спазват забраните, в къщата ще има плодородие и дори човек да срещне мечка, тя няма да му навреди. На места пък нарочно захващат нещо, за да наедрява работата – да спори. На този ден се чистило жито за воденицата.
