Картофите не винаги могат да се съхраняват добре. Понякога клубените загниват отвътре, а друг път отвън. Причините могат да бъдат различни, но най-често това се дължи на нарушения във физиологичните процеси по време на съхранение или въздействие на патогени.
Какво се случва? Например, прекратява се натрупването на вещества, водата се изпарява много бързо, захарите и нишестето се разлагат и др. В резултат на това реколтата може да стане лесна плячка на микроби и други патогени, възбудители на различни болести. Те проникват по-лесно в клубените и причиняват тяхното гниене.
Гниещите процеси се развиват най-силно при неправилно съхранение, когато е твърде топло или твърде влажно. Лошата вентилация може да се окаже пагубна за картофите.
Най-често разпространените болести при съхранение са: фитофтора, фузариум, фомоза, която се развива под две форми – язвена (дълбока) и некротична (повърхностна), мокро бактериално гниене, което се пренася от столоните в клубените и продължава развитието си в хранилищата.
Фитофтората е стара познайница, с която сме свикнали да се борим в градински условия, но междувременно тя може да засегне и грудките в избата или хранилището. Появяват се познатите ни сухо и мокро гниене, а борбата се свежда до внимателен подбор на клубените и отделяне на болните. Друго важно условие е да се поддържат оптимални условия в местата за съхранение на картофите.
Фузариумът се проявява само по време на съхранение. Болестта е известна като сухо гниене и се развива два-три месеца след прибиране на реколтата. Разгръща се с пълна сила през втората половина на съхранение. Местата на проникване са рани и натъртвания на клубените, както и зараза от фитофтора. Цели и здрави грудки не се разболяват от фузариум.
Мокрото бактериално гниене е „опетнена репутация“, защото може да се открие по клубените още по време на прибиране на реколтата. Това обикновено се дължи на попадане на бактерии по повърхността на клубените, а за да не опетним репутацията си, трябва внимателно да подготвим местата за съхранение за реколтата. Това се свежда до отстраняване на стари грудки и отпадъци и дезинфекция на помещенията (най-често се използват димки).
Две седмици предварително, но не по-късно, помещението се третира с варно мляко: 2 кг вар + 100 г меден сулфат на 10 л вода.
Фомозата по картофите се развива по време на съхранение, като по-често срещаната форма е язвената, предизвикваща сериозни щети. Причинител на болестта е патоген, който навлиза в клубените през механични рани при прибиране на реколтата или повреди, нанесени от вредители. Развива се при температури 3-30 градуса по Целзий, с оптимум 20-25 градуса. Образуват се едри, закръглени и леко вдлъбнати петна. Тъканите под тях са сухи, а по-късно се превръщат в кухини, покрити с налеп. Често целият клубен е повреден.
Отличната вентилация в местата за съхранение е задължително условие. Клубените трябва да се изсушат предварително, а ако растенията са боледували от фитофтора, реколтата се оставя да престои на топло място за 15-20 дни, така че проблемните грудки да се отстранят или използват по-рано.
Важен съвет от специалистите: използването на качествени клубени и озеленяване на семенния материал е важно условие за повишаване устойчивостта на картофите към болести и добро съхраняване на реколтата.
Оптималните условия са: от +2 до +4 градуса и относителна влажност 80-90%. Дори при такива условия е необходимо клубените да се проверяват редовно, като се отстраняват болните и подозрителни. Това е единственият начин за преодоляване на проблема с болестите и качествено съхраняване на картофите.
