С началото на листопада дърветата се подготвят за зимен покой. Наша задача е да ги подготвим, за да гарантираме, че ще оцелеят безопасно в студените зимни дни, а те ще ни зарадват с добра реколта през следващия сезон. Варосване се провежда есенно и пролетно (или в края на зимата). Неправилно е да се счита, че се прави с декоративна цел.
Есенното варосване е много важно мероприятие, което изпълнява няколко задачи едновременно:
- предпазва от резки температурни колебания, които предизвикват образуване на пукнатини в кората на дърветата;
- предпазва от слънчеви изгаряния, характерни за края на зимата и началото на пролетта, когато нежната кора на ствола е особено уязвима за парещите слънчеви лъчи, докато белият цвят прекрасно отразява слънцето;
- предотвратява заледеняването на стволовете, което е особено опасно за по-топлолюбивите култури;
- профилактика срещу заболяванията, като пречи на патогенните микроорганизми да проникнат в растенията чрез пукнатините в кората;
- унищожава вредители, които се крият под кората на дърветата за зимуване;
- защитава дърветата от гризачи, които повреждат кората и нанасят сериозни щети в дълги и студени зими.
Повредите, причинени на дърветата, може и да не бъдат забелязани веднага, но след затопляне, в есенно-летния период, се виждат с невъоръжено око розово-кафяви петна, вдлъбнатини и пукнатини.
Кога трябва да варосваме дърветата?
Есенното варосване е основно и се провежда след листопада и преди настъпване на студовете. Температурата на въздуха трябва да бъде около +5 градуса по Целзий, а времето сухо. Ако е дъждовно, покритието ще се отмие, а при ниски температури стволовете често се покриват с тънка ледена кора и при следващо затопляне, покритието ще падне.
Иновации във варосването в професионални насаждения на череши, ябълки, лоза и ягодоплодни
Кои дървета трябва да се варосват?
От тази процедура имат нужда само по-възрастните дървета, защото варовото покритие може да изгори тънката кора на младите растения, чиято възраст е до 4 години. Варосването има и друга негативна страна – извлича влага от растителните тъкани на младите овошки и води до дехидратация. Те се покриват със спанбонд или груба тъкан.
Кои части на дърветата трябва да се варосват?
Специалистите и опитните овощари съветват, че трябва да бъде варосван целият ствол, както и част от скелетните клони, защото те също страдат от слънчево изгаряне и измръзване. Обработват се на около една трета до половината от дължината им, като се обръща внимание на мястото на разклоненията.
С какво и как да варосваме дърветата?
Преди да започнем да варосваме е необходимо да премахнем старата лющеща се кора, мъховете и лишеите от ствола и клоните. След това покриваме всички рани и повредена кора с овощарска замазка, която не лекува, но предпазва от проникване на вода и гнилостни бактерии.
За да сме сигурни, че всички тези излишни или болни части няма да попаднат в почвата под дърветата, трябва да поставим около ствола някакво платно или нетъкан материал, който да ги събира. Те се изнасят и изгарят извън градината.
След почистване и замазване трябва да дезинфекцираме кората, което се прави само при сухо време. Използваме 3-5% меден сулфат (300-500 г на 10 л вода) и разпръскваме фино, така че разтворът да полепне, но не да се стича по ствола. Важно е да изсъхне напълно преди варосването.
На последния етап остава варосването, като разтворът можем да купим или да го приготвим сами. Смесват се 2,5 кг вар, 100 г лепило за дърво на 10 л вода. Ако добавим към разтвора меден сулфат, разтворът ще потъмнее и ще загуби част от защитните си свойства – все пак трябва да отразява, а не да поглъща.
Използването на бели акрилни бои за дърво не е желателно. Те са предназначени за боядисване на мъртва дървесина, а под слой от боя дървото спира да диша, кората пада и с времето може да умре. Не трябва в никакъв случай да се използват и бои на синтетична основа.
