Лятото си отиде със суша и горещини. Количествата на валежната вода през септември не бяха разпределени равномерно. На места дъждовете причиниха бедствия, а другаде не допринесоха за влагозапасяването на коренообитаемия почвен пласт в овощните градини.
Есента започна със суша и високи за сезона температури. В градините на неполивен режим може да бъде наблюдаван ранен листопад при ябълките, вишните и прасковите. Дървесната корона става прозирна още в края на септември. Листата по клоните са завити повече или по-малко около средната надлъжна жилка на петурата.
При дърветата в плододаване плодовете не могат да достигнат нормалните за сорта размери. С наближаването на беритбената зрелост част от тях са завяхнали, безвкусни, а на земята около стъблото има много окапали плодове. При разрязването им във вътрешността няма повреди от неприятели. В други случаи част от плодовото месо изглежда сякаш воднисто или прозирно (встъклено). Такава картина и такива признаци насочват към нежелана физиологична проява поради липса на вода и високи температури.
Силно засегнати от засушаването през втората половина на лятото са костилковите овощни (кайсии, вишни и праскови), пострадали от гъбни болести като ранно кафяво гниене и къдравост. Тези болести се проявиха през първата половина на вегетацията като бедствие заради постоянните валежи, попречели на навременното пръскане с фунгициди. Тогава още в края на пролетта и началото на лятото листната маса пострада. Последвалото ново компенсаторно облистване изтощава дърветата, които в следващите месеци не получиха достатъчно влага.
Влагозареждащо поливане на храстите и дърветата през есента
Друга аномалия, която може да бъде видяна в овощните градини, е есенният цъфтеж. Той се случва при задържане на високи темпеартури, при които дърветата не навлизат в покой. Тогава започва събуждането на част от заложените през вегетацията пъпки. Цъфналите през есента дървета могат да подскажат и наличието на фитоплазмена болест. Събуждането на пъпките е последна компенсаторна реакция при нападение от някои вредители, които увреждат и изтощават дърветата преди започването на зимата.
Какво да правят стопаните на овощните градини при наложилата се трайна метеорологична обстановка?
Синор БГ вече посочи възможността от влагозадържащо поливане и как да стане проверката дали дърветата и храстите имат нужда от есенно поливане. Стопаните бяха насочени към някои лесни първични методи, основани на състоянието на почвата според нейната плътност и задържане в определен обем и форма.
Водоподаването не бива да подтиква дърветата към буен растеж. То трябва да следва фенологичните фази на овощния вид. Например при прогноза за суша може да стане около 20 дена преди беритбената зрелост на късните есенни и на зимните сортове - обикновено до средата на септември. Тогава ще допринесе за наедряването на плодовете на ябълките и крушите.
След прибирането на реколтата поливането е крайна мярка там, където есенните и зимните валежи са недостатъчни. Тя ще допринесе в листната маса да се образуват достатъчно хранителни вещества, подготвящи дърветата за студа през зимата.
Подаденото количеството на водата (куб. м. / дка) трябва да доведе до насищане на коренообитаемия пласт. Поливната норма зависи от почвения състав, почвения профил и кореновата система, зависеща от вида на подложката на културния сорт.
Други мероприятия за нормалното приключване на вегетацията са унищожаването на плевелите, изчерпващи влагата, необходима за културните растения, варосването на стъблата, отразяващо слънчевите лъчи от кората, както и засенчването при възможност.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита