Стопаните на зеленчукови градини могат да бъдат неприятно изненадани, когато видят, че иначе добре завързалите в началото на развитието им зеленчуци започват да увяхват. Това е синдром (съвкупност от признаци), явяващ се по различни причини от инфекциозно и неинфекциозно естество. Една от тях е гъбната болест микоза, известна като вертицилийно увяхване.
Първите признаци на вертицилийното увяхване могат да бъдат забелязани най-вече по застарелите листа от долните етажи на стъблото на растенията (домати, пипер и др.). Тяхната петура пожълтява. Увяхването настъпва скоро след това и е последица от намаленото налягане в тъканите. Посочените признаци обхващат постепенно листата във височина. В хладно и облачно време има частично възстановяване, но процесът е необратим и краят му е летален.
Сигурен признак за определянето на болестта е концентричното покафеняване, откриващо се в напречния разрез на стъблото. Тази картина е последица от поразените проводящи съдове. Те са повредени не само в основата, но нагоре по стъблото, понякога над метър. Това е разликата му от други болести, причиняващи увяхване, например кореновото гниене. Във втория случай пораженията са върху по-къса повърхност – на около 12-14 см.
В специализираните източници вертицилийното увяхване е определено като трахеомикоза именно поради засягането на проводящата система. Причинителите (патогените) спадат към род Verticillium (V. albo-atrum, V. dahliae). Заразата остава като мицел в растителните остатъци. Причинителите нападат растения от различни ботанически семейства, т. е. имат широка специализация. Така остават в площите чрез междинни гостоприемници. В почвата заразата може да се запази над 10 години. Разпространяването и е възможно също чрез поливната вода.
Проникването на патогена в растенията става най-вече през малки рани (микрорани). Много опасно е заразяването на разсада. След навлизането на патогена в растителния организъм леталният край е почти предопределен. Това налага прилагането на комплекс от предпазни мерки за ограничаване на щетите.
При възрастните растения (домати, пипер и др.) стопаните трябва да оберат плодовете, преди загиването на растенията. Плодовете могат да бъдат оставени да дозреят. Те са годни за храна, но в никакъв случай като източник на семена. Последното е основно правило в растителната защита.
Изкореняването и изгарянето на болните растения и редуването на културите през 4 – 5 г. са други предпазни мерки срещу вертицилийното увяхване. Спазването на оптималните срокове за засаждане, оптималният температурен режим за културния вид и др. също влизат в комплекса от предпазни мерки. Липсата на светлина и резките денонощни температурни колебания повишават опасността от вертицилиума. В специализираните източници има сведения, че при ягодите болестта е по-честа, когато почвата е рехава с неутрална или леко кисела реакция (рН 6 – 7).
Първостепенно агротехническо условие е по време на вегетацията почвената влажност да се поддържа около 80% от ППВ. Стопаните зеленчукопроизводители трябва да се интересуват и от устойчивостта на сортовете, доколкото за практиката са осигурени такива.
Има ли препарати за борба с болестта ? На пазара могат да бъдат потърсени продуктите Фиталекс и Антим, за подаване чрез капковото напояване. Дозите и честотата на прилагане са според препоръката съответния специалист.
(Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
