„Екипът на Министерството на земеделието и храните работи за краен продукт за потребителите и за развитие не отделно на овцевъдство или говедовъдство, а за производството на плодове и зеленчуци, на месо и мляко, на мед. Работим за пазарен успех. Такава е и задачата, която ни е поставена и гласувана от Народното събрание- да променим Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България с цел повече плодове и зеленчуци на масата на потребителя, повече мляко и млечни продукти, повече месо и месни продукти и повече пчелни продукти. Това са четири стратегически продуктови групи, по които работим. Затова са сформирани тези Консултативни съвети, за да поставяме и решаваме проблемите“. Така министърът на земеделието и храните Кирил Вътев се е обърнал към членовете на Консултативния съвет по млякото, чието заседание се проведе вчера.
Затова и при провеждането на всеки секторен съвет Вътев дебело ще подчертава, че „членовете на никоя от браншовите организциии не трябва да се сърдят за това, че не провеждаме отделни срещи с тях, а всеки да осъзнае мястото си в агрохранителната верига и това, че оттук нататък няма да се работи по сектори, както беше до сега, а по агрохранителни вериги“. Защото най-важното е да български продукти на пазара.
Единствената точка в дневния ред на следващото заседание на съвета ще бъде аназилизът, подготвян от Българската агенция за безопасност на храните и Националната агенция по приходите, за взаимоотношенията по агрохранителната верига на млякото от полето до масата. Ще търсим заедно с всички участници отговора на въпроса как е структурирана веригата и къде се разпределя добавената стойност. „Правим анализ на пътя на българските продукти до масата на потребителя, както и на вноса и искаме да отговорим на въпроса как страните по веригата да имат повече доверие помежду си и да има симбиоза между тях“, подчерта министър Вътев.
Представена е и сравнителна справка за производството на мляко от последните няколко години, която очертава негативна тенденция на намаляване на количествата прясно краве, овче и козе мляко и увеличаване на вноса. Основната цел на този Съвет е да потърсим подход как тази тенденция да бъде обърната в интерес на потребителя.
В работата на Съвета са участвали представители на 31 браншови организации и институции, след които Национална асоциация на зърнопроизводителите, Съюза на производителите на комбинирани фуражи, Сдружение на производителите и търговците на ветеринарномедицински продукти, браншови организации на млекопроизводители и преработватели, развъдни и фермерски организации, Български ветеринарен съюз, Сдружение за модерна търговия, Селскостопанска академия, Тракийски университет, Аграрен университет, Университет по хранителни технологии, Лесотехнически университет.
„Това са хора, които са заложили името си, доходите, в името на едно производство, всеки иска да сподели мнението си, затова е и този формат, който се разширява през производителя на фуража, производителя на мляко и нагоре до преработвател, търговец, дистрибутор и чак до рафта на магазина. Всички ние да разберем защо и как произтичат нещата в сектора. Той не е сектор на млекопреработвателите, той не е сектор на млекопроизводителите. Той е на всички нас“, допълни заместник-министър Александър Йоцев. „Всички в крайна сметка сме потребители и държим да получим отговори както за цената, така и защо няма достатъчно българско производство на мляко. Всичко това трябва да разгледаме и да му дадем отговор в този Съвет.“, посочи заместник-министърът.
