Коалицията от природозащитни сдружения и граждански групи „За да остане природа в България“ призовава депутатите да отхвърлят предложенията на служебното правителство за промени в Закона за биоразнообразието (ЗБР), които обезсмислят управлението на защитените зони, съобщиха от коалицията.
Макар да говорим повече от десетилетие за наличието на защитени зони Натура 2000, транспонирането на двете Европейски наредби (“За птиците” и “За местообитанията”) в националното ни законодателство все още не е изпълнено в своята цялост. Това е в основата на една от отворените наказателни процедури на ЕК срещу България.
С Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) промените в Закона за биологичното разнообразие стават още по-належащи, защото са условие за получаване на следващия транш от средства по плана. Единият законопроект е внесен през април от служебното правителство, а другият - от депутати от Зелено Движение през юни. Новото ръководство на министерство на околната среда в свое становище обяви подкрепа за варианта на служебния кабинет.
Именно затова и неправителствените организации се обявяват категорично срещу това предложение, защото в него отново се предлага предишна идея за териториални планове за управление на защитените зони, изработени на ниво Регионална инспекция по околната среда и водите за цели зони и части от тях.
Такъв тип планове обезсмислят идеята за консервационни и превантивни мерки на ниво зона, не решават проблема с наказателната процедура и ще създадат огромен шум в системата с много средства за изработване на планове, липса на ефективност и нулев резултат. А възможността тези планове да са изготвени за части от зоните, противоречи на директивата за природните местообитания, която изрично изисква консервационните и превантивните мерки да са на ниво зона.
Това, което може да се промени в Закона за биологичното разнообразие сега и което би следвало да е достатъчно основание за получаване на следващия транш средства по ПВУ, е:
* да се обявят консервационните мерки съгласно чл.6.1. на директивата за местообитанията са задължителни - това не е транспонирано в нашия закон;
* да се посочат органи за управление на защитените зони - настояване на ЕК (макар и незадължително според директивата);
* да се разработят и регламентират законово специфичните природозащитни цели и приоритети.
Останалите въпроси, могат да се разгледат допълнително, смятат от коалицията.