До 10 август общинският съвет в Кресна е дал срок на двамата братя Сидер и Атила Седефчеви да изнесат отглежданите от тях стада от село Влахи, защото замърсявали околната среда с оборския тор, който съхраняват край селото. Сигналът подаде с пост във фейсбук Иван Бакалов от e-vestnik (електронен вестник). На фона на пълното запустяване на българските села, да изгониш млади хора, които развиват бизнес с кауза в един изостанал планински регион на страната, си е направо „балкански синдром”.
И за да ви стане ясно, за какво става въпрос, ще цитираме част от краткия пост на Бакалов.
„Преди години двамата братя се заселили в затънтеното село Влахи на 10 км над Кресна, път дотам има само донякъде. Тогава то е имало един жител, сега са четири, заедно със Сидер, който живее тук постоянно. Къщата им, кошарата и торището са накрай селото, никому не пречат. Не им давали пасища, нямало. После се оказало, че дават пасища за фотоволтаични паркове (значи да предоставяш общинска земя под наем за солари може, а да отдаваш пасища и ливади на животновъди – не!).
И местният общински съвет ги подгонил, че заринали селото в „лайна”, както пише местният вестник. Общинският съвет с 11 гласа "за" и 1 „въздържал се” им дал срок от един месец да си махнат стадата от село. Според местната власт в запустяло село не можело да се гледат овце и кози, само вили може да има. Никой не се интересува от овчи тор - зеленчукопроизводителите от Сандански до Благоевград не щат естествен тор, дори като им го подаряват. Ползват само изкуствен.
Никой не се интересува и от вълна. В Шотландия няма неостригано стадо и неизкупена вълна. У нас никой не я търси. А каракачанската е с особени качества. И сега атакуват Ноевия ковчег на двамата братя. Срокът е до 10 август. То не е като камион с тухли да преместиш цяло стадо за един месец! Повечето трябва да ги изколят и да почнат отначало другаде.
Много преди това да се случи, през 2014 година Синор.бг взе интервю от единия от братята – Ахил (и двамата са художници), пазители на историческите български ценности, чиято идея беше да насърчават младите хора да развиват бизнес в селата. Ще припомним, че и двамата братя са сред инициаторите на Събора на автохтонни породи в Кресна, който дълго време – до 2015 г.- 2016 г. събираше хора от цялата страна, популяризйки идеята за запазване на старите български породи овце, кози, коне и кучета. Сега в стопанството им се отглеждат около 500 овце и 200 калоферски кози. А всеки знае, че да отглеждаш животни - и то без пасища, е почти непосилна задача.
Неслучайно призив в защита на двамата братя отправи и Бойко Стоянов от браншовата Асоциация на автохтонните породи кози в България. Преди два дни той написа на фейсбук страницата си, че „трябва да се излезе в защита на Сидер и семейството му. Защото ако Сидер (заедно със съпругата му Елена, брат му Атила, татко му бай Филип и майка му леля Живка, както и прекрасните им деца Ханко и Дарко) не беше пожертвувал близо 30 години от живота си, никой в Кресна, а и от цяла България нямаше да е чувал за неизвестното село Влахи. И никой нямаше дори да провъзгласи, че в две махали над сидеровата кошара се е родил героят ЯНЕ САНДАНСКИ”.
Синор.бг отново ще публикува интервюто с Атила Седефчев, което си звучи напълно актуално и сега, въпреки че е взето преди близо 10 години.
Докато малките фермери са извън закона, няма да има бизнес в селата
Двамата жудожници Атила и Сидер Седефчови от години развиват семеен бизнес, като отглежда отглеждат каракачански български породи коне, кучета, овце и кози. Фермата се намира в кресненското село Влахи, а животните пашуват по пависокопланинските пасища на Пирин планина. Преди седмица в София се проведе семинар, на който бяха представени основните насоки на европейското законодателство, свързано с безопасността на храните.
Пред Синор (Farmer.bg) Атила Седефчев изрази становището си за необходимостта от законодателна политика, която да насърчава малкия бизнес в планинските региони.
Г-н Седефчев, какви са очакванията ви от новата програма за селските райони?
- Не само аз, но и всички колеги ще потвърдят, че на този етап нямаме достъп до информация, което е необяснимо на фона на заявленията, които се правят от страна на администрацията по отношение на бъдещата политика в сектора.
В момента сме в ситуация да препредаваме неща, чути отнякъде, но непотвърдени.
А има ли ваш представител в тематичната група, която подготвя проекта?
- Няма, защото бяха представени много странни изисквания от страна на министерството. Трябваше да докажем участието си в подобна група от предходния период, което е изключително странно, защото не разполагаме с документ, доказващ подобно участие. В първия преговорен процес ние участвахме, но как да го докажем. Освен това за последните 7 години структурата на земеделието и браншовите организации се промени кардинално. И да поставиш такова изискване, означава да спреш достъпа на младите предприемачи.
На практика сега вие гледате отстрани и като останалите производители се информирате само от медиите, така ли?
- Да. А тази информация е много оскъдна. Виждаме, че и вие като медии трудно имате достъп. Изключвам последната седмица, когато министерството най-после представи варианта, по който се преговаря с Брюксел и в тематичната група.
В новата програма за селските райони се обещава сериозна подкрепа за дребните производители. Смятате ли, че нормативните пречки, които съществуваха до момента при регистрацията, ще отпаднат?
- Да, големият проблем е , че в сегашното законадателство няма определение за това що е то малък фермер. Ако това не се реши, няма как този бизнес да се развива. Засега всичко е само в сферата на обещанията, но празното говорене не помага, защото бизнесът не е легитимен. В същото време евродепутатите ни съветват да се сдружаваме. Как да го направим, като ние не фигурираме като правни субекти? А в същото време администрацията се чуди защо досега не се усвояваха средствата по мерките за създаване на организации на производителите. Значи нещо куца.
В проекта за програма 2014 -2020 г. се предвиждат стимули за подобно съдружие точно между малки фирми...
- Да, това е похвално. Защото има доста производителите като нас например, които искаме да се развиваме и от семейна ферма да излезем на пазара. Много други колеги искат да увеличат стадата си, но как да го направят, като няма млекосъбирателни пунктове във високите планински региони, където да предават млякото си. И в същото време не се определят като дребни производители, като това не е законово регламентирано. Сякаш има страх тази регулация да се направи и предприемачите да имат сигурност. Не ми е ясно, още повече че съм сигурен, че и чиновниците предпочитат да си купят мляко директно от производителя, вместо това от магазина, защото знаят, че е мляко.
Зам. министърът на земеделието Явор Гечев предлага промени в наредбата за директните продажби от фермите. Знаете ли какво включва?
- Ще се върна назад във времето, когато инициирахме създаването на тази наредба през 2010 г. Нашето предложение беше тя да се казва наредба за малки доставки. Първото ни стъписване стана, когато видяхме, че новото заглавие няма нищо общо с предложеното от нас. Тя става наредба „за специфичните изисквания към продажбите на мляко” – ние не искахме подобна промяна. Ние като неправителствени организации предложихме да се ползват италианската, унгарската и румънската наредби и да вземат най-доброто. Нищо от това не беше възприето – дори от румънската не се поучиха. И резултатът е налице – в Румъния днес директните продажби се развиват изключително добре. Да на говорим за Унгария и Италия, където стимулите са изключителни. На пазарите в унгарските села свободно се продават техните домашни колбаси „Мангалица”, домашните пръжки – всичко това, което може да произведе и българският животновъд. Сигурно помните малките селски фурни, където навремето всеки ден се печеше хубав хляб с дебелата коричка, в който няма консерванти. Защо трябва да унищожаваме тези традиции?
Имате ли надежда, че поредните обещания няма отново да останат само на книга?
- Бих искал да вярвам. Но е нажно да проумеем, че промяната трябва да стане не като рушим старото, а тази която надгражда. Големият проблем на всяко управление досега е, че винаги иска да започне от нула, сякаш от него започва светът. Неведнъж съм давал един пример, който е извън сферата на селското стопанство, но показва как се поддържа приемствеността в културата и традициите на Западна Европа. Хорът на виенските момчета в Австрия е на 400 години. Толкова дълго да задържиш тази традиция - това предполага постоянство и обща цел. А не след като диригентът се смени, да се прави нов хор. За съжаление, ние правим точо това през последните десетилетия. Затова не ни вървят и нещата.
Екатерина Стоилова
