Двамата жудожници Атила и Сидер Седефчови от години развиват семеен бизнес, като отглежда отглеждат каракачански български породи коне, кучета, овце и кози. Фермата се намира в кресненското село Влахи, а животните пашуват по пависокопланинските пасища на Пирин планина.
Преди седмица в София се проведе семинар, на който бяха представени основните насоки на европейското законодателство, свързано с безопасността на храните.
Пред Farmer.bg Атила Седефчев изрази становището си за необходимостта от законодателна политика, която да насърчава малкия бизнес в планинските региони.
Г-н Седефчев, какви са очакванията ви от новата програма за селските райони?
- Не само аз, но и всички колеги ще потвърдят, че на този етап нямаме достъп до информация, което е необяснимо на фона на заявленията, които се правят от страна на администрацията по отношение на бъдещата политика в сектора.
В момента сме в ситуация да препредаваме неща, чути отнякъде, но непотвърдени.
А има ли ваш представител в тематичната група, която подготвя проекта?
- Няма, защото бяха представени много странни изисквания от страна на министерството. Трябваше да докажем участието си в подобна група от предходния период, което е изключително странно, защото не разполагаме с документ, доказващ подобно участие. В първия преговорен процес ние участвахме, но как да го докажем. Освен това за последните 7 години структурата на земеделието и браншовите организации се промени кардинално. И да поставиш такова изискване, означава да спреш достъпа на младите предприемачи.
На практика сега вие гледате отстрани и като останалите производители се информирате само от медиите, така ли?
- Да. А тази информация е много оскъдна. Виждаме, че и вие като медии трудно имате достъп. Изключвам последната седмица, когато министерството най-после представи варианта, по който се преговаря с Брюксел и в тематичната група.
В новата програма за селските райони се обещава сериозна подкрепа за дребните производители. Смятате ли, че нормативните пречки, които съществуваха до момента при регистрацията, ще отпаднат?
- Да, големият проблем е , че в сегашното законадателство няма определение за това що е то малък фермер. Ако това не се реши, няма как този бизнес да се развива. Засега всичко е само в сферата на обещанията, но празното говорене не помага, защото бизнесът не е легитимен. В същото време евродепутатите ни съветват да се сдружаваме. Как да го направим, като ние не фигурираме като правни субекти? А в същото време администрацията се чуди защо досега не се усвояваха средствата по мерките за създаване на организации на производителите. Значи нещо куца.
В проекта за програма 2014 -2020 г. се предвиждат стимули за подобно съдружие точно между малки фирми.
- Да, това е похвално. Защото има доста производителите като нас например, които искаме да се развиваме и от семейна ферма да излезем на пазара. Много други колеги искат да увеличат стадата си, но как да го направят, като няма млекосъбирателни пунктове във високите планински региони, където да предават млякото си. И в същото време не се определят като дребни производители, като това не е законово регламентирано. Сякаш има страх тази регулация да се направи и предприемачите да имат сигурност. Не ми е ясно, още повече че съм сигурен, че и чиновниците предпочитат да си купят мляко директно от производителя, вместо това от магазина, защото знаят, че е мляко.
Зам. министърът на земеделието Явор Гечев предлага промени в наредбата за директните продажби от фермите. Знаете ли какво включва?
- Ще се върна назад във времето, когато предложихме тази наредба през 2010 г. Нашето предложение беше тя да се казва наредба за малки доставки. Първото ни стъписване стана, когато видяхме, че новото заглавие няма нищо общо с предложеното от нас. Тя става наредба „за специфичните изисквания към продажбите на мляко” – ние не искахме подобна промяна. Ние като неправителствени организации предложихме да се ползват италианската, унгарската и румънската наредби и да вземат най-доброто. Нищо от това не беше възприето – дори от румънската не се поучиха. И резултатът е налице – в Румъния днес директните продажби се развиват изключително добре. Да на говорим за Унгария и Италия, където стимулите са изключителни. На пазарите в унгарските села свободно се продават техните домашни колбаси „Мангалица”, домашните пръжки – всичко това, което може да произведе и българският животновъд. Сигурно помните малките селски фурни, където навремето всеки ден се печеше хубав хляб с дебелата коричка, в който няма консерванти. Защо трябва да унищожаваме тези традиции?
Имате ли надежда, че поредните обещания няма отново да останат само на книга?
- Бих искал да вярвам. Но е нажно да проумеем, че промяната трябва да стане не като рушим старото, а тази която надгражда. Големият проблем на всяко управление досега е, че винаги иска да започне от нула, сякаш от него започва светът. Неведнъж съм давал един пример, който е извън сферата на селското стопанство, но показва как се поддържа приемствеността в културата и традициите на Западна Европа. Хорът на виенските момчета в Австрия е на 400 години. Толкова дълго да задържиш тази традиция - това предполага постоянство и обща цел. А не след като диригентът се смени, да се прави нов хор. За съжаление, ние правим точо това през последните десетилетия. Затова не ни вървят и нещата.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
