След 40-градусовите температури, които през миналия месец се задържаха в продължение на две седмици, без прекъсване, състоянието на пролетните култури в страната е направо критично. „Никога в края на юли слънчогледите в Добруджа не са достигали толкова малка височина, а царевиците – не са с толкова прегорели върхове и с почти неоформени кочани! Всичко това се пише на гърба на фермерите, които едва ли ще могат да компенсират ниските цени при пшеницата с евентуално добра реколта от пролетните кулутри”. Тези изводи направиха по време на Фестивала „Ден на полето”, проведен преди седмица край Добрич, зърнопроизводители от цялата страна, коментирайки ефекта от необичайното засушаване това лято.
Турция намалява вноса на пшеница
В момента сънчогледите прецъфтяват, но оформените пити са доста малки, което е нетипично за региона. Някои от площите с маслодайно семе са подгорели в долната част на стъблото, а това означава, че дори да последват сериозни дъждове, растенията няма как да бъдат спасени. През последния месец-месец и половина в Добруджа не са паднали дъждове от икономическо значение. Точно това съчетание между крайно високи температури с липсата на валежи поддържат песимистичните прогнози на бранша за реколтата през есента. Според агрономи, дори валежите от последните дни трудно ще променят ситуацията.
Царевицта е силно прегоряла и за да покрият поне отчасти загубите си, доста земеделци са започнали да жънат площите предварително, продавайки я за силаж. Тези, които ще продължат да я отглглеждат, не се надяват на високи добиви. Твърде вероятно е те да паднат до 250-300 килограма от декар и максимум - 700 кг от дка, което е нетипично за региона.
Мнението и на председателя на НАЗ Илия Проданов
Годината не се оказа добра и за пшеничената реколта - на места имаше изпадане на братя, а след пролетните дъждове последваха и редица болести, които също се отразиха негативно върху крайните добиви. Затова и средните добиви в житницата на България след жътвата варират между 300-400 кг от дка и 700- 800 кг от декар, като в отделни землища се постигнаха крайно лоши резултати.
Краткият извод на зърнопроизводителите е, че тази година "хлябът ще бъде горчив за фермерите и сладък за потребителите". Ще припомним, че горещините през лятото на миналата година също засегнаха бранша. По-големият проблем обаче остава затвореният пазар, затова и надеждите на земеделците са в по-адекватната политика, която се очаква да бъде защитена от Министерството на земеделието и храните пред Съвета на ЕС.
