Точно десет дни преди края на кампанията, когато земеделските производители трябва да подадат окончателно заявленията си за директните плащания ( 21 юли), днес членове и нечленове на Асоциация „Биопродукти” поканиха експерти от Министерството на земеделието и храните и фонд „Земеделие” на изключително важна среща, на която да им бъдат разяснени „подводните камъни”, които ги очакват при заявяването тази година.
Забележете! Работещите в този сектор още не могат да затварят заявленията си, защото модулът за биопроизводството не е окончателно готов. Обработват се единствено заявленията по така наречената бивша мярка 11 „Агроекология и климат”, но не и тези на мярка 10. Но това е друга тема, разяснения по която би трябвало да дава един бивш служебен министър на земеделието, по чието време наредбата за кандидатстването на биологичните земеделци и животновъди по интервенциите в Стратегическия план вместо през март тази година, беше обнародвана в „Държавен вестник” едва в последния ден от юни (и то от сегашния редовен кабинет). Затова и екипите на агроминистерството и фонд „Земеделие” са принудени да „препускат бясно” с доработването на ред процедури, свързани с електронното заявяване. За да не провалят кампанията на целия земеделски бранш!
И понеже биофермерите вече свикнаха всяка година от 2007 г. досега неизменно да бъдат потърпевшите в комуникацията си администрацията, когато става въпрос за санкции при неспазване на европейското законодателство, тази година решиха да изпреварят събитията. Организирайки днес крайно належащата дискусия с администрацията по наредба 9 за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство” и „Биологочно пчеларство”, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието до 2027 г. Отговори на тези въпроси дадоха Лилия Чакръкчиева, Христина Йорданова и Лора Джупарова от МЗХ и Христо Вълов от Държавен фонд „Земеделие”.
Сред най-проблемните казуси в тази наредба, който би затруднил изключително много биоземеделците и биоживотновъдите при очертаването на площите, е изискването биопроизводителите да представят минимални добиви за всеки заявен парцел, вместо за заявената площ като цяло, като мотивът е, че по този начин щели да се пресекат измамите със заявяване на биоплощи, които изобщо не дават продукция. Този текст от наребдата обаче силно ще затрудни и реалните биоземеделци, защото след природни бедствия например те също могат да губят продукция, без да имат вина за това. Ето и конкретният казус, който млад биофермер, отглеждащ над 20 хиляди декара овощни градини, даде от своята практика. След катастрофично събитие през миналата година му се е наложило да подмени унищожените дръвчета с нови, които обаче поне 2-3 години не плододават, а са смесени с раждащи стари дръвчета. И е силно затруднен по коя от интеревнециите да ги заяви, без да бъде санкциониран.
Христина Йорданова посочи три възможни варианта – първият е с разделяне на парцелите, ако това е възможно. Вторият е да заяви парцелът като биологичен в плододаване, но тогава максималните добиви ще паднат и това ще се отрази върху крайното подпомагане. Третият е да заяви младите дръвчета по обвързаната подкрепа като овошки, все още невстъпили в плододаване.
„Добрата новина при кандидатстването тази година е, че когато при проверките се установят проблеми в един парцел, санкцията е само за този парцел, не и за всички заявени от фермерите площи, както беше в предишния програмен период”, припомни Веселина Ралчева от управителния съвет на асоциацията.
От проведените досега срещи с новото ръководство на министерството биофермерите са представили и други искания за промени в наредба 9, така че изискуемите минимални добиви да важат за цялата заявена площ, а не за всеки парцел. Асоциацията предлага сериозни корекции и в самия Стратегически план, тъй като има пропуски, действащи в ущърб на родните биологични производители, заяви още Веселина Ралчева.
(В следващи текстове Синор.бг ще представи отговори и на други въпроси, поставени на днешната среща)
Екатерина Стоилова
