От пролетта на миналата година досега биопроизводителите са в непрекъснат диалог с ресорния заместник министър на земеделието и храните Таня Георгиева, от която браншът очакваше, но не получи подкрепа, въпреки че България отдавна е на последно място в Европейския съюз по биоплощи. Неуредиците и споровете се коренят в грешно и необмислено съставените Стратегически план, наредба 9, регламентираща компенсаторните плащания за биофермерите, и последвалите промени в двата документа. Затова в началото на юни 2024 г. част от сертифицираните стопани, които през миналата година не са получили добиви от всеки парцел, а оттам и реализация на готовата биопродукция, се оказа, че губят субсидиите си, въпреки че спазват поетите 5-годишни ангажименти, разписани в еврозаконодателството.
За проблема алармираха в края на миналата седмица ръководствата и на двете браншови организации, затова и Синор.бг се свърза с представители на Българска асоциация „Биопродукти“, които подробно разясниха причините за сегашното състояние.
Изискването за добив от всеки парцел и доказателствата за реализирана продукция, съответно санкциите, са разписани в чл.39 и чл.84 ал.1 т.7 и т.8 от Наредба 9/2023г., които според бранша имат „дискриминационно действие по отношение дейността на фермерите, преминали преходния период и получили сертификати като биопроизводители“. Оказва се, че през годините по независещи от тях причини земеделците са принудени да подменят дръвчета, които не раждат и да засаждят нови сортове, така че да развиват производството си.
Обикновено причините за тази подмяна са предизвикани от промени в климата като слани, суши, болести и неприятели, затова и земеделците ги определят като обективни обстоятелства. Затова още от миналата година браншовиците са имали редица срещи с експерти от агроминистерството, с които да обмислят промени в наредба 9, с които тези проблеми да бъдат решени. Още повече, че „подмяната на съществуващите трайни насаждения, констатирането на поразените от болести, неприятели или екологична непригодност, се извършва от комисии с компетентни длъжностните лица от Областните дирекции земеделие/структури към МЗХ/. След като те бракуват съответните насаждения, на мястото на старите биодръвчета се засаждат устойчиви на климатичните промени видове или сортове. Всичко това е разписано в Регламент(ЕС) 2021/2115, тъй като без подмладяване и промяна на структурата, особено на биологичните насаждения, които са с по-къс период на живот и плододаване, не би могло биологичното производството да бъде увеличено“, коментират от бранша.
Родните фермери са получили уверението, че в първото изменения на Стратегическия план администрацията ще се погрижи да защити сектора. Предложените обаче изменения в Стратегическия план и последвалата наредба 9 от 3.05.2024 г. се оказват половинчатите и недостатъчни. И това става основно в добавения нов чл. 39а, според който „от изискването за доказване на реализирана биопродукция на пазара се освобождават производителите, които имат насаждения в младенчески период, които все още не плододават. Поразените от болести и неприятели насаждения, остават изцяло и само на грижата на земеделците, тъй като застраховки за тези събития не се прилагат“.
В параграф 14 от преходните и заключителни разпоредби на измененията в наредба 9 от 30.05.2024 г. обаче четем следното: „Заявленията за подпомагане, подадени през 2023 г. по интервенцията „Биологично растениевъдство“, се одобряват за участие и/или за финансово подпомагане по досегашните условия“. Под досегашни условия се разбират на чл.39 от Наредба 9/2023г., т.е. старата наредба. Според така изменения параграф, остава решено само подпомагането за младите насаждения, но за пострадалите по други причини (тоест за пострадалите насаждения през 2023 г. и презасадени преди януари 2024 г.) проблемът остава напълно открит и те за в бъдеще няма да бъдат подпомагани. Това означава, че за 2023 г. всички биопроизводители без доказан добив няма до получат подпомагане, с което МЗХ всъщност не признава статута им, въпреки че те имат сертификати, според които са поели и изпълняват 5-годишен ангажимент като биофермери, считано още от 1 октомври 2022 г. до днес, период обхващащ стопанските 2023г. и 2024г.
Проблеми за биофермерите и при кандидатстването в Кампания 2023 г.
За бранша възниква големия въпрос „защо след като наредба 9 влиза в сила от 30.05.2024г., е поставена специалната разпоредба на параграф 14, касаеща 2023г.?Ако я няма тази разпоредба, заявленията за 2023г., ще следва да бъдат одобрени, тъй като не попадат в регламентацията на вече влезлите в сила последни промени в наредба 9 от 31.05.2024г. Съгласно промяната на Стратегическия план, където все пак ще се отпускат обезщетения за млади градини, насадени през 2023 г., тези компенсации ще влязат в сила с кандидатстването в кампанията 2024 г. За тези площи проблем вероятно няма да има, защото според Регламент ЕС 2115/2021 „..измененията в интервенциите, съфинансирани от ЕЗФРСР, могат да влизат в сила от датата, на която държавата членка е представила в ЕК нотификация за изменение на Стратегическия план или от датата, на която е подадено искането за тези промени. В случая България ги депозира на 15 декември 2023 г., което означава, че част от интервенциите, съфинансирани от ЕЗФРСР, а именно „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“ ще могат да се прилагат още от декември миналата година. Така че параграф 14 от наредбата, обнародвана на 31 май тази година, няма да засегне бионасажденията, насадени през миналата година“. Земеделците стигат до този извод, след като зам. министърът на земеделието Таня Георгиева изрично се позовава на по-горе цитираните разпоредби на Регламент ЕС 2115/2021. Затова и браншовиците се надяват експертите от ДФЗ да се съобразят с промените в Стратегическия план, а не с необмислено посочените изменения в параграф 14, така че младите бионасаждения да бъдат подпомагани, въпреки че не са в плододаване и нямат реализация.
Двете браншови организации сигнализират и за още един проблем, който, ако не бъде решен, голяма част от биофермерите ще се откажат от производство. Органите на МЗХ, в лицето на комисиите от специалисти от областните дирекции земеделие са оторизирани да бракуват и констатират тотално поразените от болести и неприятели или от климатичните явления трайни насаждения, само че впоследствие ДФЗ/МЗХ/ отказват подпомагане за трайните насаждения от биологичните полета, защото след тези бедствия те не доказват добив, в изпълнение на разпоредбите на чл.39 ал.1 от Наредба №9?! Според бранша това са противоречия, недопустими действия на един и същ административен орган – МЗХ.
Според земеделците разпоредбите на чл.39 ал.1 и следващите от тях чл.84 ал.7 и ал.8, от наредба 9 все повече ще водят до отказ от участие на действащи и бъдещи производители, а това означава - неизпълнение целите на СП за развитие на биопроизводството и на Регламент(ЕС) 2021/2115! Задава се и въпросът „кой иска да унищожи или да остави на доизживяване биопроизводството в България въпреки Зелената сделка и политиката на ЕС? Пораждат се съмнения за умисъл за дискриминация от отдела в МЗХ, съставил Стратегическия план и наредба 9, с предполагаема цел саботиране на българското биопроизводство, съответно на Регламент(ЕС) 2021/2115 и на целите на ЕС за зелено земеделие!“, заключават био фермерите.
(Статията е по материали от жалби пред Върховния административен съд, на земеделски производител Красимир Канев и БАБ, с искане за отмяна на разпоредби на Наредба №9/2023г. на МЗХ).
