За кръговата икономика в България се говори много, но все още се прави твърде малко, а е важно вторичното оползотворяване на отпадъците да стане икономически изгодно – в интерес и на обществото, и на бизнеса. Само преди ден екип от Института по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия (ССА) представи резултатите от интересен проект за оползотворяването на утайките от пречиствателните станции за битови води и използването им в селското стопанство, чийто ефект би заинтересувал всеки фермер или агробизнесмен, оценяващ вторичното използване на органичните вещества в природата.
Думата ни е за проекта АГРОРИНГ, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и изпълен от експерти от Института по аграрна икономика, Националния център по обществено здраве и анализи и експерти към Министерството на здравеопазването и от други институти към Селскостопанска академия.
В продължение на близо 4 години учените са анализирали химическите, микробиологичните и други свойства на вече преработените утайки, доказвайки, че те са абсолютно безопасни за околната среда. Нещо повече, хранителните им качества са изключително полезни за наторяване, особено на слабо продуктивни терени.
Целта на изследването е да даде отговор на основните въпроси - защо на този етап утайките не се използват масово за наторяване поне на ерозиралите или слабо плодородни почви и защо родният бизнес изостава от останалите държави в Европейския съюз, инвестиращи немалко средства в проекти от кръговата икономика. Още повече, че България има дългогодишен опит във вторичното използване на утайките като биологичен тор далеч преди присъединяването на страната в ЕС, посочи директорът на Институт по аграрна икономика доцент Божидар Иванов на семинар в Кюстендил, с участието на земеделски производители и експерти от министерствата на земеделието и на околната среда.
Сравнителен анализ за използването на утайките от пречистените битови води между България и Франция, Германия, Полша, Чехия, Унгария и Румъния, показва, че до 2007 г. страната ни е била доста напред в използването на биологичните утайки. Постепенно обаче интересът рязко намалява и през 2020 г. вече сме изостанали категорично, като пред нас е дори Румъния, която в началото на 2000-та година е била доста след нас, а днес инвестира активно в подкрепа на екологичното земеделие, посочи Божидар Иванов.
„От разговорите със земеделски производители разбрахме, че основната причина за този дезинтерес у нас са изключително многото документи и разрешителни – около 13 към този момент, които фермерите трябва да представят, за да използват тези утайки”, посочи доцент Иванов. В анкетите, които земеделците са попълнили в рамките на проекта, като съществена пречка са посочили големите разходи, които са длъжни да направят за своя сметка за извършване на почвените анализи, което е задължително при торене с утайки. На декар се плаща по 300 лева за почвена проба и ако даден фермер притежава 1 500 декара земя, за които е належащо да осигури 30 проби, за да получи разрешителни от Българската агенция за безопасност на граните, тогава разходите достигат 9 000 лв., беше съобщено по време на дискусията между фермери и експерти.
В тази връзка един от крупните земеделски производители от Бургаско Стоян Гюзелев (който преди години е ползвал утайки, но впоследствие се е отказал) е изпратил официално писмо до директора на Института по аграрна икономика доц. Иванов с предложение резултатите от този проект да бъдат представени на ръководството на Министерството на земеделието и храните, което от своя страна би могло да съдейства за нормативни промени в Стратегическия план за развитието на земеделието до 2027 г.
Ако утайките в земеделието се приемат за подпомагане по екологичната схема за използване като почвени подобрители, тогава повече фермери биха ги влагали вместо изкуствена тор на своите полета. За целта обаче е важно да се направят промени в нормативната уредба. Според сега действащата наредба за директните плащания за почвен подобрител се приема „всяко органично вещество, което не е претърпяло химическа преработка”, обясни и Тодор Чапарев, шеф на фирма за транспорт на утайки от пречиствателните станции в България.
"В голямата си част утайките подлежат на естествено обеззаразяване в продължение на 12-14 месеца, което става в процес на изсушаването им, след което се вземат проби за доказване на тяхната безопасност", съобщи и професор Светла Маринова, водещ експерт в областта на утайките и използването има като почвени подобрители. След 4-годишна работа по проекта експертите категорично са доказали, че в тези утайки няма остатъци нито от тежки метали, каквита са опасенията на земеделците, нито от ешерихия коли или други вредни микроорганизми.
Затова директорът на института Божидар Иванов обеща да представи искането на земеделците за промени в нормативната уредба пред ръководството на МЗХ, което би дало тласък за вторично усвояване на отпадните продукти. А това е основната идея на Зеления пакт, чрез който Европейската комисия насърчава индустрията и земеделците да прилагат екологично чисти технологии в своите производства.
Огромни предимства от торенето с утайки
И проф. Светла Маринова от Института по почвознание и агротехнологии „Никола Пушкаров”, и доцент Весела Георгиева от Националния център по обществено здраве и анализи представиха подробни данни за изключителната икономическа ефективност, която земеделците биха имали с използването на тези подобрители. Още повече, че те се влагат еднократно веднъж на 4-5 години върху една и съща площ.
Доказано е, че българските почви страдат от органични вещества, а с това наторяване те могат спокойно да прескочат четири години, пестейки наторяването. Разбира се, в завимост от терените всеки фермер би трябвало да проверява с почвени проби полетата си през този четири-годишен период и само в случай на недостиг на азот, фосфор или калий, да третира допълнително, посочи още проф. Маринова. Важното е, че ползите за тях са големи и това се оценява от редица земеделци. Неслучайно най-много фермери работят със „Софийска вода”, тъй като в тази област компанията е доста напреднала с договорите, които сключва с местните земеделци, и с разходите, които поемат за осигуряване на утайките до полетата на земеделците. Интерес от страна на бранша има, като лично Маринова участва в нови проекти в Русенско, Хасковско и другаде, където процесът все пак се развива.
Екипът на АГРОРИНГ е направил и друг важен извод - че при използването на утайките добивите и всички останали показатели за качеството на готовата продукция надхъврлят със 75-80 на сто аналогичните показатели в стопанства, които използват традиционните изкуствени торове. При отглеждането на царевица например изчисленията на експертите сочат, че икономически изгодно за земеделските производители би било разходите за използване на тези утайки да не надхвърлят 47 лева на декар. Тук не влизат средствата за транспорт, за горива при торенето и др., които към този момент се поемат изцяло от пречиствателните станции и ВиК дружествата в цялата страна. Тази практика се налага, защото за пречиствателните станции утайките са продукт, който трябва да бъде реализиран другаде, така че да освобождават капацитет за поемане на нови отпадъци. И на практика земеделските стопани се явяват сред малкото потенциални потребители, които биха могли по-масово да се включат в тази кръгова икономика, припомни още доц. Иванов.
Именно затова и експертите съветват агроминистерството и общините също да участват в организацията, защото големи количества утайки могат да се използват в гористи ерозирали участъци, които не могат да бъдат залесени поради липса на почва. При добра организация всички ние искрено се надяваме фермерите и от останалите региона на страната да се възполват от предимствата на този оборотен цикъл, защото така всички се грижат за опазването на българската природа.
Екипът, изпълняващ проекта от ИАИ – доц.д-р Божидар Иванов, ръководител на проекта, проф.д-р Храбрин Башев, ас. Даниела Цвяткова, ас. Васил Стойчев - старши експерт, гл. експерт Атанаска Джоджова; Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” - проф. д-р Светла Маринова; НЦОЗА - доц. Весела Георгиева, гл.ас. д-р Йордан Тачев, гл. експ. Гинка Паунова, гл. експерт Даниела Костадинова.
Текста подготви: Екатерина Стоилова
