На проведеното днес онлайн годишното заседание на Съвета на европейската федерация на движенията за биологично земеделие IFOAM Organics Europe, в която участва и българската Фондация „Биоселена”, е направен преглед на състоянието на биологичното производство във всички държави-членки на ЕС плюс Украйна, съобщи Стоилко Апостолов от „Биоселена.
През миналата година всички държави отчитат лек спад в продажбите на дребно на биохрани (2-5%), основно заради инфлацията, но ако се наблюдава тенденцията за последните 5 години, то има увеличение в търговията с тези стоки. Най-голям пазар си остава Германия с 15,3 млрд . евро продажби за 2022 г., следвана от Франция - с оборот от продажби на дребно от 12 млрд. евро.
Шампион по ръст на биологичното производство обаче продължава да бъде Австрия, като в момента 27% от използваната земеделска площ е сертифицирана за биологично производство. Целта им е до 2027 г. да стигнат 30%, а до 2030 г. - 35%.
И още интересни данни от Австрия. През последната година цените на всички храни са се повишили заради инфлацията и по-високите разходи за производство. Но, докато при конвенционалните храни повишението е средно с 11,5%, при БИО храните поскъпването е само със 7,5%. „Това според колегите от Австрия е сериозен фактор за намаляване на инфлационния натиск”, посочва Апостолов.
Швеция също е в челото на класацията по производство и продажби на био храни. В момента 20% от земята е с биокултури, целта е до 2030 този дял да се увеличи до 30%. Но общото за всички скандинавски държави е, че те са притеснени повече от промеите в климата, продължителните периоди на засушаване и сериозен спад в добивите.
Друга водеща държава в биопроизводството е Швейцария, която отчита оборот от 3,27 млрд. франка през миналата година. Швейцария няма национален план за развитие на биоземеделието, но най-голямата Швейцарска асоциация BIO SUISSE има амбициозен план, който включва много маркетингови мерки, реклама, партньорство с големите търговски вериги. Bio Suisse е частна организация, в която членуват почти всички производители, преработватели и дистрибутори на био храни. Имат собствени стандарти, които са по-строги от националните правила дори от европейския регламент. Но швейцарските потребители познават логото на Bio Suisse и се доверяват само на него.
На този фон България остава на опашката по производство. Пред нас е дори Малта. Сходни цели с българските са си поставили Ирландците – със 7% био площи до 2027 и 10% до 2030 г. Полша също се цели в 7% площи до 2027 (при 3,4% в момента). Но парите, които е заделила Полша за био прозводство в Стратегическият си план ще стигнат само за 4,53% био пшлощи.
Много е важно да си сверяваме часовника с останалите държави, защото нашите био производители трябва да бъдат равнопоставени с останалите си европейски колеги и причината е, че те се конкурират на един пазар. Общ проблем при много от държавите е тълкуването и мерките, които се налагат при откриване на пестицидни остатъци в биопродуктите. И желанието на повечето страни е практиката във всички държави да се уеднакви.
Екипът IFOAM ORGANICS EUROPE продължава да работи активно по седем от важните теми, които трябва да решават в близко сътрудничество с Европейската Комисия и Европейския парламент. И с активната подкрепа на членовете си от цяла Европа, заключава Стоилко Апостолов.
