Загърлянето на картофите е една от най-трудоемките задачи при отглеждането им. То се провежда на един или два етапа, когато надземната част на растенията достигне определена височина и етап на развитие.
Загърлянето на картофите е една от най-разпространените и доказани практики за получаване на добра реколта от дадено място. Важно условие е да се извърши правилно и навреме. Доказано е, че височината на загърляне е от съществено значение.
Какви са предпочитанията на картофите?
Картофите са култура, която расте на всякакъв вид почва, но дава най-добра реколта, ако има рН от 4,8 до 5,5 – леко кисела. Киселинността на почвата е ключов фактор в усвояемостта на хранителните елементи от растенията.
Ето какво е важно след засаждането на пипера!
Картофите не обичат много оборски тор, а алкалните почви не са подходящи, защото ги правят по-податливи на струпясване.
Съвместното отглеждане на картофи и зеле при екстремни ситуации е най-добрата комбинация. Зелето е подходящо, защото има плитка коренова система, което не позволява конкуренция за пространство, нямат общи заболявания, а освен това се счита за подобрител на вкуса на съседите.
Друго предимство на зелето е, че се явява в помощ при баланса с азотените торове. Картофите обичат азот и при недостиг се появява хлороза, забавя се развитието и намаляват добивите. Излишъкът също вреди – забавя узряването, намалява размера на клубените (повече, но дребни), увеличава чувствителността към болести (фитофтора и кореново гниене). Зелето е страстен любител на азота и ще „изяде“ излишъците, но ще остави и за картофите.
Отлични предшественици на картофите са бобовите култури, защото фиксират азота в почвата за последващите култури.
Погрешно се смята, че картофеното растение формира грудки директно от семенния картоф. Всъщност от семенния картоф се образува стъблото при разрастване на вегетативните пъпки от „очите“, като от един майчин клубен се формират 3-6 броя стъбла. Те имат способността да се разклоняват в подземната си част и образуват столони (подземни стъбла). Върху всяко стъбло се формират средно по 4-6 столона, по върховете на които или по разклоненията им се образуват новите клубени.
Новите грудки са разположени на място, което е по-високо от това, на което се намира семенният картоф, който във времето се разгражда и осигурява храна за развиващото се растение.
За формиране на повече нови грудки е необходимо повдигане на пръстта на по-високо ниво.
Какво се постига със загърлянето на картофите?
1. Повече нови грудки
Натрупването на рохкава почва върху стъблата ще стимулира образуването на нови клубени, а добавянето на органична материя ще увеличи количеството им и ще подобри качествените характеристики.
Новите картофи се формират върху столоните и колкото по-дълга е подземната част, толкова повече столони ще се образуват, а съответно и повече клубени.
Известно е, че картофите са по-продуктивни в хладна почва. Загърлянето предпазва растенията от излишна топлина и им помага да вегетират при оптимални условия.
Когато стъблата започнат да се надигат над земята и достигнат височина около 15 см, тогава се прави първото окопаване. След две седмици се прави второто, но малко по-дълбоко и се загърлят, като се оставят да стърчат само връхните листа, а при нужда се добавя органична материя. Третото окопаване и второ загърляне се извършва преди картофите да покрият междуредията и да започнт да цъфтят.
След всяко загърляне и достигане на височина 15-20 см над земята, растежът на стъблата спира, те „заспиват“ и насочват енергията си към вече образуваните грудки.
Важно е да знаем, че много високото загърляне не води до образуване на повече и по-едри картофи, но може да наруши температурния, водния и въздушния режим.
2. По-добро качество
Дълбочината и тъмнината подобряват вкуса на картофите, а тези условия ги правят и по-безопасни за консумация. Клубените, които се намират близо до повърхността се нагряват и губят вкус, а изложените на пряка слънчева светлина съдържат токсични вещества.
Загърлянето е мярка за защита от възвратните студове и листоядните вредители в ранен стадий на вегетация.
3. По-малко поливане
Доброто ниво на влажност е много важно, защото по време наедряване на клубените стресът, породен от недостиг на влага води до появата на кухини в картофите и намалява добива. При засушаване трябва да се осигури поливане, но не трябва да се допуска и преполиване, защото това води до появата на болести. Загърлянето помага за задържане на влага.
Важно е да не забравяме, че по време на интензивен цъфтеж и след това не се загърля, защото това може да доведе до увреждане на нежната подземна част и да се загуби реколта.
Алтернатива на загърлянето е използването на дебел слой мулч, като за целта се използва слама. Слоят трябва да бъде дебел около 30 см. Част от него се превръща в органичен тор по време на сезона, а останалият отива в компоста.
