В процеса на фотосинтезата растенията изпаряват влага през листата. За да компенсират тези загуби, те трябва да получават вода от почвата. При недостиг на почвена влага устицата на листата се затварят, процесът на газообмен се преустановява и растенията спират растежа си.
Градинските култури по време на цялата вегетация имат изисквания към наличието на влага в почвата. Липсата на вода е най-опасна за кълновете, за младите и наскоро пресадени растения, за разсада и растенията в контейнери, както и за влаголюбивите култури. Няма никакво съмнение в необходимостта от поддържане на постоянен воден баланс.
Азотно подхранване на растенията през пролетта
Прекомерното поливане нарушава структурата на почвата, извлича хранителни вещества от нея и влияе отрицателно върху жизнената активност на почвените обитатели. Високата влажност е причина за развитието на опасни гъбични заболявания.
Първият признак за дехидратация е увяхването на листата и пъпките. Докато коренът получава поне малко количество влага от почвата, растението все още може да бъде реанимирано, но пресушаването на кореновата система го води към гибел.
При сухи и ветровити условия на повърхността на почвата се образува плътна кора, която е пагубна за покълващите семена и поникналите млади растения.
Подходящо мулчиране носи следните ползи:
– влагата се изпарява по-бавно;
– запазва се рохкава структурата на почвата и не се образува почвена кора;
– създава се допълнителна защита срещу температурните колебания;
– плевелите не растат изобилно или изобщо;
– някои видове мулч допълнително наторяват почвата.
Мулчиране с дървесни отпадъци
Дървесните отпадъци – талаш и стърготини са отличен мулч за растенията. Добре е да се използват отпадъци от широколистни дървета, защото иглолистните са твърде наситени със смоли и фитонциди, които могат да навредят на растенията.
За мулчиране на редовете със засети семена се използват ситни стърготини, като слоят за дребносеменните култури трябва да е тънък, за да не се затрудни поникването. В останалите случаи дебелината на мулча може да бъде до 7 см.
Мулчиране с трева или слама
Сламата е подходяща за укрепнали растения и силнорастящи култури. Тя може да се използва и за мулчиране на ягоди, като изолира плодовете от допира им с почвата.
За мулчиране се използва както окосена трева, така и плевели от градината, но те трябва да са без семена. Ако поставим дебел слой сурова зелена маса за мулч на неукрепнали растения, тя ще изгние и ще блокира достъпа на кислород до корените, а това ще забави развитието им. Вече укрепналите доматени и картофени растения ще се чувстват много комфортно под такъв мулч и колкото по-дебел е той, толкова по-добре.
Мулчиране с компост или угнил оборски тор
Този мулч не само защитава почвата, но служи като допълнителен източник на хранителни вещества за растенията. Под въздействието на влагата и живеещите в почвата микроорганизми, компостът постепенно освобождава полезни вещества, които проникват в земята. Важно условие е компостът да не бъде заразен със семена, които след поникване могат да блокират посевите.
Оборският тор трябва да бъде добре угнил и с примеси на слама, защото в противен случай растенията ще развият прекомерна листна маса, а може даже да загинат.
Мулчиране с черно фолио
Всички горепосочени методи за мулчиране запазват влагата и структурата на почвата, но не са в състояние напълно да потиснат растежа на плевелите. Тъмното фолио помага практически напълно да се отървем от тях. Ако фолиото е прозрачно, тогава ефектът ще бъде обратен.
Този вид мулчиране има и недостатък – поливането е възможно само чрез предварително разположена система за капково напояване.
Мулчиране с картон или няколко слоя вестници е друг начин за запазване на влагата.
Не може да се каже еднозначно кой начин за мулчиране е най-добър. Всеки един от тях има своите предимства и недостатъци. Органичният мулч може да попива и задържа дъждовната вода.
Своевременното отстраняване на плевелите ще помогне, защото те са конкуренти на културните растения както за вода, така и за хранителни вещества.
Оптимално разполагане на растенията, оставяйки между тях само необходимото пространство за развитие на кореновата система. Важно е да се спазва оптималното разстояние както между редовете, така и в междуредията. Това ще намали изпарението на влага, прегряване и пресъхване на почвата. Растенията изпаряват през листата вода десетки пъти по-малко, отколкото слънцето и вятърът изпаряват от откритата земя.
Разрохкване на почвата след поливане благоприятства влагозадържането.
Сътрудничество с природата – не трябва да се засаждат влаголюбиви растения на суха и камениста почва. Растенията, устойчиви на засушаване имат листа, притежаващи способността да се спавят с недостига на влага.
Избирателно поливане според изискванията и потребностите на различните култури. Преполиването може да бъде също толкова вредно, както и засушаването.
