Още малко и новите овощни градини в страната ще достигнат 100 хиляди декара (92 хил. дка през 2022 г.), което означава, че това са инвестиции от последните три-четири години, т.е. земеделците искат да развиват този бизнес независимо от недалновидната политика в управлението. Спрямо общата площ с плодови и черупкови насаждения, която през миналата година възлиза на 633 хиляди декара, обновяването очевидно върви с пълна пара. Големият въпрос обаче е каква част от плодовете се реализират на българския пазар или зад граница.
Помним как миналата година поради липса на работна ръка черешите масово останаха необрани. Изнесените наскоро данни на агростатистиката потвърждават този факт, защото през миналата година не е обрана плодовата реколта от цели 10% от овощните насаждения. Може би затова и общото количество обрани плодове през 2022 г. е 222 177 тона, при 228 501 тона, каквато е реколтата през 2018 г. Ще припомним, че и през онази година заради пролетни слани 12% от градините не родиха и зърно плод, но въпреки това пазарът все още не беше затворен така, както стана през миналата пролет.
Важни промени в ЗУТ, свързани с хидромелиорациите
Интересно е сравнението с 2018 г. по отношение и на младите дръвчета. Преди 4 години площите с невстъпилите в плододаване овощни насаждения са били 186 хил. дка, докато през 2022 г. са двойно по-малко – 92 хил. дка. От новосъздадените по онова време години най-голям относителен дял заемат орехите – 49,4%, други черупкови – 17,1%, и сливи и джанки – 15,1%.
През миналата година младите орехи отново имат най-голям относителен дял – 39%, следвани от сливите и джанките – 17%.
Сериозно отстъпление за последните четири години се наблюдава и при напояването. Докато през 2018 година фермерите са имали средства да напояват 41,5% от плододаващите и невстъпилите в плододаване насаждения, то през 2022 г. поливки е имало едва върху 22% от плодовите дръвчета. Странно, че това не се отбелязва в анализите на Министерството на земеделието, нито пък се дава обяснение. Данните от 2018 г. обаче са доста конкретни и показват, че тогава цели 45,9% от поливните площи са били с капкови системи, а 34.2% – с гравитачни. Най-голям е бил делът на напояваните площи с череши, сливи, орехи, праскови и ябълки.
Новият програмен период едва ли ще даде глътка въздух за овощарите, които са притиснати от новите екологични изисквания, да не говорим за Кампанията за директни плащания, която тази година ще закъснее с месеци. И не вещае нищо перспективно за заетите в този бизнес.
Екатерина Стоилова
