Стопаните на лозови насаждения или на отделни лози в малките дворове трябва да започнат борбата с болестите още в началото на вегетацията, защото новоразвитите растителни тъкани са много податливи на болестотворни гъбички. Допуснатата зараза може не само да провали реколтата, но и да застраши съществуването на самата лоза.
Кои патогени трябва да имат предвид стопаните и как да се ориентират за срока на фунгицидната употреба ? Phomopsis viticola причинява болестта екскориоза. Най-застрашени от нея са младите леторасти. Първоначално загиват на основните пъпки, което води до отмиране на т. нар. рамена в лозовата формировка. Друг патоген е Plasmopara viticola. Болестта е позната като мана. Условията за заразяване са:
- наличието на леторасти с дължина около 12 – 13 см;
- валежна обстановка, поради която върху младите листа се задържат водни капки за 2 – 3 часа;
- температура на въздуха поне 11°С.
Заразата идва от спорите, изхвърляни от презимувалия в окапалите листа патоген. От практиката е известен признакът „мазно“ или „воднисто“ петно, който показва, че има осъществена зараза.
Използване на междуредията в лозето
Брашнестата мана е причинявана от Uncinula necator. При условията в България гъбата прекарва зимата като удебелен мицел под люспите на пъпките. Поради това още в началото на вегетацията има системна зараза на младите леторасти. По-късно болестта поразява листата, ресата и ягоридата. Най-голяма е вредата в периода цъфтеж – прошарване на гроздовите зърна.
Друга болест е сивото гниене с причинител Botrytis cinerea. Наличието на мъртва тъкан и захари са две условия за развитието на болестния процес. При това застрашени са ресата и чепката. Характерната признаци се явяват, когато гроздето зрее и чепката се прошарва. Повредите от брашнестата мана и от насекомните неприятели, известни като гроздови молци, допринасят за разпространяването на сивото гниене и съответно за по-голямата вреда от него.
Каква е схемата за фунгицидните пръскания ? При наличието на 40% пъпки във фаза зелен връх подходящ препарат е Микал флаш. Фунгицидът съдържа активното вещество (а. в.) алуминиев фозетил с има предпазно и системно действие срещу патогена. В периода поява на ресата – цъфтеж – грахово зърно наред с Микал флаш подходящ е Профайлър, също със системно действие. На по-късен етап, когато нарастването на зелените части се забави, от продуктите за растителна защита могат да бъдат избрани медсъдържащи фунгициди с контактно (предпазно) действие. След фазата грахово зърно специалистите препоръчват Мелоди компакт за опазване на грозда (чепката). Фунгицидът Флинт макс е с две а. в. и е ефикасен срещу брашнестата мана за период около две седмици.
Срещу сивото гниене гниене е разработен биопрепаратът Серенада Асо. Той съдържа определен щам на бактерията Bacillus subtilis. Той унищожава гъбните хифи при досег с тях. Патогенът не може да се прикрепи и съответно да проникне в растителната тъкан.
Посочените продукти за растителна защита (ПРЗ) не изчерпват предлагането на пазара. Стопаните могат да изберат други, съветайки се със специалистите. При това важно е да бъдат спазвани карантитните срокове за продукцията. Възможността за едновременна употреба чрез комбиниране на фунгицид и инсектицид е предимство, което не бива да бъде пропускано.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
