За постигане на висок биологичен и икономически ефект от земеделското производство е необходимо агротехническите и организационни мероприятия да бъдат научнообосновани. Това важи и за борбата с плевелите. В една и съща площ се развиват плевелни видове от различни биологични групи със специфични особености и различна чувствителност към съвременните хербициди и другите методи за борба. Ето защо необходима предпоставка за правилното планиране на борбата срещу плевелите е да се извърши т.нар. диагноза на заплевеляването, т.е. да се установи техният видов състав и плътност. Съставът на плевелните асоциации е динамичен и се влияе от непрекъснато изменящите се технологии на отглеждане на селскостопанските култури, както и от пропуските в борбата с плевелите. Преминаването към еднофазна основна обработка на почвата с изключване на подмятането, продължителното безсменно отглеждане на някои култури, използването на хербициди със сходна активна база, които се прилагат години наред, и пр., доведоха до поява на резистентни видове плевели, до нарастване на разпространението и плътността на редица многогодишни коренищни и кореновоиздънкови видове. Това налага системно обследване и картотекиране на заплевеляването в селскостопанските площи, което дава възможност не само да се проследят, но и да се предвидят измененията в плевелните асоциации.
При обследване на заплевеляването се установяват видовият състав и степента (плътността, гъстотата) на заплевеляването на отделните плевели. При обследване за производствени нужди степента на заплевеляване се определя окомерно (в бал) по процента от обследваната площ, който надземната маса на даден плевел или плевели заема (покрива). Процентът зависи от броя на плевелните растения в единица площ и от хабитуса и размера на надземната маса.
За отчитане на заплевеляването най-подходящ е окомерният маршрутен метод. Площите се обхождат по такъв начин, че да се получи цялостна представа за видовия състав и плътността на плевелите.
Обхождането може да стане по диагонал, зигзагообразно или П-образно.
При обхождане по диагонал обхваща по-пълно съответния блок. Той е подходящ за площи с по-голямо плевелно разнообразие.
Зигзагообразният начин осигурява по-равномерно оглеждане на площта при най-малко празни ходове.
За високостъблените окопни култури, в по-късни фази от развитието им е за предпочитане П-образният маршрут.
Данните от обследването задължително се картотекират и обобщават в края на всяка календарна година. Те са необходими не само за разработване на рационална система за борба срещу плевелите, но и за преценка на ефективността от проведените мероприятия, за изясняване на причините, които я обуславят, за допуснатите грешки и др. Системното обследване и картотекиране на заплевеляването дават възможност да се проследят измененията в плевелния състав, с което да се обоснове изборът на подходящи хербициди.
Плевелните асоциации, разпространени в дадена площ, са съвкупност от видове, които поникват и се развиват в различни срокове. При тях се наблюдава сезонна динамика, като в един сезон преобладават едни видове, а по-късно – други. Трябва да се има предвид, че видовете от дадена биологична група, дори растения от един и същ вид не поникват едновременно. Поради това пълна преценка за заплевеляването в дадена площ може да се получи само след отчитането му в няколко срока.
Обследването на плевелите при производствени условия в нашата страна се извършва съгласно възприета за страната актуализирана единна методика (Димитрова М. и кол., 2004). Обобщените данни се въвеждат в специална софтуерна програма и се съхраняват в отделен файл. През последните години в някои страни от Европа, САЩ и др. се използват и дистанционни методи, главно авиофотоснимки, GPS за отчитане на плевелната растителност.
За правилното планиране на борбата с плевелите, особено за избора на почвените хербициди, тъй като те се внасят преди поникването на плевелите, е необходимо да се прогнозира заплевеляването на бъдещите посеви в дадена площ, т.е. да се предвидят видовият състав на плевелната растителност и степента на заплевеляване от отделните видове плевели преди тяхното поникване.
За да се постигне по-голяма достоверност на прогнозирането, в него се включват три звена: 1) Обследване и картотекиране на плевелите през предходните години и в предсеитбения период; 2) Определяне на потенциалното заплевеляване (заплевеленост на почвата), т.е. съдържащите се в почвата плевелни семена и количеството на отделните видове чрез анализ на почвени проби, вземани през 5-10 години в предходната на сеитбата година или в предсеитбения период (Дечков З., 1983). Чрез анализ на пробите за семена може практически да се прогнозира заплевеляването от едногодишните плевели, тъй като при многогодишните плевели основна роля играе вегетативното размножаване, т.е. съдържащите се в почвата органи за вегетативно размножаване; 3) Определяне на процента на семената от отделните видове плевели, които може да покълнат при благоприятни условия в следсеитбения период. За целта се използват два метода – оранжериен и полски – метод на полиетиленовите тунелчета (Фетваджиева Н., Дечков З., 1981). При оранжерийния метод се вземат почвени проби 3-5 месеца преди сеитбата и се съхраняват при определени условия. Един-два месеца преди сеитбата на културите се провокира покълването на плевелните семена, като пробите се поставят в оранжерия и се поливат редовно. Методът на полиетиленовите тунелчета се състои в поставянето на такива тунелчета в обработваемите площи в предсеитбения период. Почвената температура и влажност под тунелчетата са по-високи, вследствие на което плевелите, включително и многогодишните, поникват от 2-3 до 4 седмици по-рано, отколкото в откритите площи. За по-точно прогнозиране на заплевеляването от многогодишните видове трябва задължително да се имат предвид и данните от обследването на площите през предходната година.
Данните от обследването на плевелните растения и на заплевелеността на почвата от предходните години се използват за съставяне на оперативна прогноза. Въз основа на данните от оранжерийния метод и от метода на полиетиленовите тунелчета не само се уточнява оперативната прогноза, но се разработва и т.нар. корегираща прогноза. При нея трябва да се имат предвид и екологичните особености на отделните видове плевели, водният запас в почвата, температурите и валежите през месеците на предсеитбения период.
При производствени условия действителното заплевеляване на посевите се отклонява в един или в друг размер от прогнозираното заплевеляване главно поради следните причини: неравномерно хоризонтално и вертикално разпределяне на различните видове плевелни семена в почвата; неточности при прогнозирането; вариране на метеорологичните условия през отделните години както в предсеитбения, така и в следсеитбения период. Независимо от отклоненията между действителното и предполагаемото заплевеляване на посевите прогнозирането подпомага по-правилното провеждане на следните мероприятия: разработване на технологични карти и инженерни проекти за отделните селскостопански култури; извършване на правилен избор на необходимите за дадено стопанство хербициди, растителнозащитна техника и др. с оглед на по-ефективното им използване.
