Начало » Новини » Коментари
05.04.2023 г.

Железни аргументи на бизнеса срещу регистъра за проследимост на храните

Позиция на 9 браншови организации от преработвателния сектор
Железни аргументи на бизнеса срещу регистъра за проследимост на храните

sinor.bg

От 24 март досега създателите на наредбата за Централния регистър за проследимост на храните сякаш не забелязват сериозната критика, на която е подложен проектът за създаване на този регистър, с който кабинетът щеше да овладява инфлацията на българския пазар. Обсъжданията по наредбата ще продължат до 24 април, така че на служебния кабинет очевидно ще му се наложи или да прекрои цялостно своя проект, или да се откаже от тази недомислица. Защото дотогава едва ли ще се сформира нов кабинет, на който очевидно ще се наложи да оправя кашите на предшествениците им.

Колкото до бизнеса, неговите представители се опитват дипломатично да покажат на чиновниците колко „пукнатини” има в предложените от тях икономически инструменти, целящи да укротят цените на хранителните продукти на вътрешния пазар. Ето и част от становището, подписано от ръководствата на 9 от браншовите организации от преработвателния сектор - Асоциацията на месопреработвателите в България, Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, Асоциацията на млекопреработвателите в България, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ, Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Националната асоциация на млекопреработвателите, Националната лозаро-винарска камара, Сдружението на производителите на растителни масла в България, Сдружението „Храни и напитки България“, Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България, Съюза на пивоварите в България, Съюза на производителите на захар и захарни продукти и Съюза на птицевъдите в България.

В становището си национално представителните сдружения от хранително-вкусовата индустрия припомнят, че „винаги са работили в подкрепа на спазването на всички данъчни и осигурителни закони и сме най-заинтересовани да бъде предотвратена нелоялната конкуренция, която представляват за нас предприятията в сивата икономика”. Те обаче са останали силно изненадани от проекта за изработка на Централен регистър за проследимост на храните, затова и настояват наредбата да бъде оттеглена или детайлно преработена.

Ето и осемте важни аргумента, с които бизнесът доказва тезата си.

1. Реално всяка партида, излизаща от завод или производстен цех, както и влизаща в страната, подлежи на предлагания административен регистрационен режим. Наредбата не отчита огромния обем на подобни операции в бързооборотния сектор, какъвто в най-голяма степен е хранителният, тъй като в частичната оценка на въздействие е посочено, че наредбата няма съществен икономически ефект. Невярно е твърдението, че наредбата не се отразява на малки и средни предприятия, когато за тях налаганата административна тежест би имала най-съществен ефект. В реалността прилагането на тази наредба ще изисква всяко предприятие производител и търговец, без значение от размера /всеки производител, продаващ на магазин, е реално търговец на едро, попадащ в обхвата на задължени лица/, да отдели съществен човешки и технически ресурс за обработване на тези заявки.

2. Административната тежест създава необходимост от нови служители и техника, което безспорно ще се отрази на крайната цена на българската продукция и ще я прави неконкурентоспособна и ще оскъпи доставките на храна от чужбина. Считаме, че в този период, когато общите усилия са насочени към овладяване ръста на цените, такива допълнителни разходи, които ще доведат до оскъпяване на произвоството и реализацията на продуктите, не е оправдано и не би следвало да се подкрепя от правителството

3. Събирането на огромен по обем информация ще изисква държавата да осигури значителен ресурс за обработката, съхранението и опазването й – съответно ще представлява допълнителен разход на бюджета в период на криза.

4. Наредбата няма ясно разписана цел, различна от това да се събере информацията, което не следва да е самоцел за една политика. Няма яснота за какво конкретно ще се използва този громен обем чувствителна информация. Подобен регистър не е предвиден нито в Закона за храните, нито в Закона за агро-хранителната верига, които са основните нормативни актове, регламентиращи хранително[1]вкусовата промишленост.

5. Особено притеснителното в така представената наредба е, че тя предвижда събирането и обработването на огромно количество „чувствителна информация“ по смисъла на Закона за защита на конкуренцията и „търговска тайна“ по смисъла на Закона за защита на търговската тайна. Достъпът до подобна информация неслучайно винаги е бил на специален режим. Комисията за защита на конкуренцията има специално издадени инструкции за съхраниние и работа с предоставената й в хода на производствата такава информация. В проекта за наредба не само не е разписан редът, по който ще се съхранява и опазва информация като цени /наредбата изисква предоставяне фактури и всички придружаващи документи, където има цени/, обем на пратки, договори и техните условия за надценки и отстъпки, периодичност на доставки и други, но дори не е указано кое конкретно лице от изброените институции ще има право на достъп до тази информация.

6. Вносителите следва да си дават ясна сметка какво би настъпило на пазара и в каква степен би се нарушил принципът на конкуренция, ако тази информация „изтече“ и до нея достъп получат конкурентни фирми и организации. Безспорно Европейската комисия не би допуснала подобен регламент, още повече без ясни мотиви, оценка на въздействието й, за какво ще се ползва събраната информация и как точно всички тези държавни органи, които съгласно член 4 на проекта получават достъп до нея, ще я съхраняват и боравят с нея:

Министерство на икономиката и индустрията;

Министерство на здравеопазването;

Министерство на финансите;

Държавна комисия за стоковите борси и тържищата;

Агенция „Митници“;

Национална агенция за приходите;

Комисия за защита на конкуренцията;

Комисия за защита на потребителите;

Изпълнителната агенция по лозята и виното.

7. В наредбата не става ясно всеки служител на тези ведомства ли има право на достъп до чувствителната информация или определено длъжностно лице. Ако е определено лице, то няма указание за това кой определя това лице и каква отговорност то носи в случай на изтичане на чувствителна информация за някой от участниците на пазара.

8. Законодателят, чрез съответните нормативни актове, е създал изброените държавни органи и е определил изчерпателно техните правомощия. Считаме, че е недопустимо и в противоречие на Закона за държавната администрация и Закона за административните актове, чрез настоящия проект на наредба да се разширяват правомощията на тези органи и да им се вменяват допълнителни ангажименти. Така например текстът на чл. 4, ал. 2 от проекта предвижда вменяване на задължения за предоставяне на неограничен кръг информация на същите тези ведомства:

„(2) Институциите по ал. 1 предоставят по електронен път в регистъра информация, имаща отношение към проследимостта на храните, в съответствие с данните, поддържани в администрираните от тях информационни системи.“

Считаме за недопустимо с наредба да се създават задължения на независими държавни органи като Комисията за защита на конкуренцията да предоставя събраната в хода на производствата й информация за движението на храни на пазара или като НАП и Финансово министерство, които също акумулират огромни бази данни в рамките на административните производства.

Въз основа на тези аргументи бизнесът отправя предложение проектът за наредба да бъде оттеглен, най-малкото за да бъде осмислен и обсъден с индустрията и да се направи изискващият се при подобна сериозна интервенция на пазара пълен анализ на последствията от прилагането й. В сегашният й вариант, без ясна полза за потребители и индустрия, се създава реална опасност от нарушаване на конкурентната среда и на свободната стопанска инициатива, което може да има непредвидими последствия за пазара, да доведе до съществена административна тежест и повишаване на цените, вместо до очаквания според публичните изявления ефект.

Железни аргументи на бизнеса срещу регистъра за проследимост на храните
6440
 

Последни материали
Виж
При изключително слаба реколта
В южна Сърбия изкупуват черешите между 60 и 73 евроцента килото
Закупени са само 22 500 тона от планирани 40 000 тона
Слънчогледовото и соевото масло поскъпнаха на търга в Египет
Голяма част от зърното ще бъде доставено още през юни
Ливан купи евтино 62 500 тона украинска хлебна пшеница
Приемът продължава до 31 юли
3 пъти повече заявления за държавна помощ за застраховане са подали стопаните досега
Професионална квалификация
Запишете се за курс за зърносъхрание и производство на фуражи
Особено в ограничени по площ градини
Предимства на вертикалното отглеждане на тиквичките
Свързани материали
Виж
БАБХ поддържа публичен регистър на търговците с храни от разстояние
Купувайте козунаци по интернет само от регистрирани търговци
До 30 април 2024 г. тютюнопроизводителите могат да се регистрират в публичния регистър
Дългоочакван документ
Одобриха методика за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни
БАБХ електронизира всички услуги в началото на 2024 година
От земеделските производители зависи качеството на подадените данни
Новият лозарски регистър ще помага за управлението на интервенциите в сектора
Знак за качество
Регистрирани са първите 23 планински ферми с планински продукти
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини