Разликата между приходите и разходите, които страната ни получава и дава в бюджета на ЕС по линия на общата селскостопанска политика, остава със отрицателен знак, като приходите все повече ще намаляват за сметка на разходите, които страната ни дава - под формата на национално съфинансиране. Това съобщават от Министерството на финансите с доклада за бюджета за миналата година, по който България продължава работи и през първите три месеца на тази година.
От данните се вижда, че през миналата година фонд „Земеделие” е получил от ЕС 755,8 млн. лв. за подпомагане на сектора, докато разходите, платени от страната ни, са в размер на 945,8 млн. лв. Или, отрицателният баланс е близо 200 млн. лв., така че при нарасналите разходи всеки политик трябва да се замисли какъв ефект се постига за българското селско стопанство. Ще припомним, че последните статистики поставят България на едно от последните места и като брой животни, и като произведена селскостопанска продукция.
Данните за 2023 г. също не са обнадеждаващи, защото ножицата с отрицателния баланс се отваря още повече, така че тази година разходите на фонд „Земеделие” за покриване на съучастието при европейското подпомагане вече ще набъбнат до 1,144 млрд. лв., а приходите от еврофондовете ще бъдат едва 868,6 лв. С други думи, националният бюджет вече ще бъде „на червено” с 275,4 млн. лв.
Още по-зле ще стане през 2024 г., когато фонд „Земеделие” трябва да преведе в бюджета на ЕС и за съфинансиране 1,205 милиарда лева, като получените евросубсидии ще бъдат едва 833,7 млн. лв. Така отрицателният ни баланс вече ще набъбне до 368,3 млн. лв. Именно затова е от огромно значение контролът върху разходването на средствата да стане прозрачен, коментират икономисти, които следят развитието на сектора от години.
