Провалите в животновъдството отдавна затвориха външните пазари за български агнета, а от няколко години активно се свива и вътрешният пазар, което е сигнал, че до няколко години ще бъде унищожен още един подсектор от селското стопанство – става въпрос за овцевъдството и козевъдството. Прогнозите са на двама от сравнително големите овцевъди в страната – Васил Николов от град Земен и Бойко Синапов от Кърджалийско, който е и в управителния съвет на „Обединени български животновъди”. И двамата са категорични в планирания провал на родния бизнес, защото след влизането на страната в ЕС администрацията работи не в защита, а срещу производителите на българско месо и мляко, затова и „нашите деца в бъдеще ще ядат бубулечки и червейчета вместо вкусното месо, което може да се произвежда в страната”, коментира за читателите на Синор.бг Васил Николов.
Мотивите на двамата фермери за сбъркания вътрешен пазар са подкрепени и от практиката на търговските вериги, които с хилядите си допълнителни изисквания към родния бизнес реално изхвърлиха от потребителската мрежа първоначално родните плодове и зеленчуци. Сега идва ред на животновъдната и млечна промишленост. „Месец преди Великден търговията с български агнета изобщо не върви, а в същото вече се договаря износ на дълбоко замразено месо от Северна Македония”, посочи Бойко Синапов. (ред. бел. преди години този внос беше от Румъния и къде ли не още)
Повечето овцевъдни ферми, които имат готовност да продават тази пролет, предлагат цена за килограм живо агне от 12 лева, защото само така биха могли да покрият своите разходи. Към този момент обаче търговците предлагат доста по-ниски оферти – между 8 и 9 лева за кг, с които извиват ръцете на овцевъдите.
Всички фермери дават 18 месеца живот на българското животновъдство
„Потребителите питат защо при 12 лева цена на живо тегло от мандрата цената в магазините на килограм агнешко достига 28-30 лева. Отговорът е ясен, защото след клането и отпадането на вълната, кожата и субпродуктите продаваемото месо от едно агне автоматично остава наполовината от неговото тегло”, пояснява Васил Николов. В същото време от три години в България няма нито една фирма, която да изкупува вълната и кожата при клането на животните. Проблемът е огромен, защото държавата не създава регулация, а стопаните търпят жестоки глоби, ако заравят тези отпадъци в нерегламентирани зони, поясни и Синапов. На последния консултативен съвет по животновъдство, проведен преди седмица, фермерите отново са поставили пред изпълнителния директор на БАБХ този проблем, но на този етап очевидно отговор няма. В същото време от Министерството на земеделието ни убеждават, че щели да подкрепят „кръговата икономика” – риторично питаме – как би станало това при липсата на изкупвачи на вълна и кожа! Защото на фона на една унищожена българска кожухарска индустрия овцевъдите просто нямат сигурност да предават за преработка този ценен животински отпадък.
Тези проблеми обаче не се обясняват на потребителите, въпреки че от една година фермерите се сблъскват и друга сериозна пречка и това е нежеланието на мандрите да изкупуват млякото (овче, козе или краве). В останалите държави-членки на Европейския съюз правителствата прилагат практики, които да стимулират потреблението на произведени в страната продукти. У нас се правят формално едни наредби, които уж изискват минимален процент от млечните продукти да бъде с вносна суровина, но реално контролът е толкова слаб, че млекопреработвателните предприятия отдавна работят основно с европейски суровини, докато българското мляко в млечните продукти е с минимален процент, посочват животновъди.
Сред фермерите има и малцина, успели да инвестират в собствена мандра. Пример в това отношение е Васил Николов, който преработва млякото от 500-те овце и кози, предлагайки го под марката „Земенея”. Другото предимство е, че има и собствена кланица, но в нея може да коли само агнета от своите стада, не и на животновъди от областта!!! Това изискване отново е дело на родната администрация, която не се пребори с брюкселските си колеги, за да извоюва правото на тези ферми да могат да колят животни от други стопанства!
През последните няколко години българските потребители започнаха да се снабдяват директно от фермите, с намерението да подкрепят животновъдите! Други заложиха на уверението от БАБХ, че българското агнешко месо по магазините е със син печат, а вносното – с червен. Според Синапов обаче и тук се правят измами, като вносното месо се подпечатва със синьо клеймо, затова и той отново се обръща към потребителите с апела да се свързват директно с фермите по места.
От БАБХ съобщиха, че областните си служби имат готовност да публикуват на интеренет страниците си списъци с фирмите, които са заявили, че ще продават директно от стопанствата си. Към този момент обаче все още овцевъдите не са направили подобни заявки, така че информацията тепърва се очаква да постъпи, вероятно в двете седмици преди празниците. От БАБХ ни увериха, че навременно ще съобщи на медиите. Този път потребителите трябва да сигнализират, ако някои от фермерите решат да злоупотребят, както се случи през миналата година, когато цената на живото тегло в някои ферми от Северна България се предлагаше за 25 лева, припомнят експерти.
