Завършваме поредицата в Синор БГ с представянето на възможността да бъдат предизвикани смъртоносни епидемии в популацията на вредните насекоми чрез ентомопатогенни вируси. Вирусите са подклетъчни (субклетъчни) органични формирования. По начина на своето съществуване и възпроизводство те стоят на границата между живото и неживото, т. е. притежават свойства на живата и неживата материя. Вирусите нямат клетъчна стена, цитоплазма и органели. Могат да бъдат оприличени на големи молекули (макромолекули). Те нямат собствена обмяна на веществата в класическия смисъл и съществуват за сметка на живата материя като своеобразни свъхпаразити, подчинявайки клетъчната обмяна (метаболизма) за своето възпроизводство. Генетичната заложба на вируса се възпроизвежда чрез клетъчните ресурси. Бидейки в контакт с живите организми вирусите се изменят. Появяват се нови щамове, които се запазват и разпространяват в нови условия.
Биопестицидите ентомопатогенни гъби – оръжието на овощарите!
Вирусните частици, известни като вириони, не могат да бъдат наблюдавани с обикновен микроскоп. Наблюдението им е възможно с електронни микроскопи. Някои от вирусите образуват скупчвания, например кристалообразни тела и гранули, достъпни за наблюдение с обикновен микроскоп.
За целите на интегрираната растителна защита учените са установили като подходящи вирусите на гранулозата и на ядрената полиедрия. Вирусът на гранулозата поразява гъсениците. При сивата зърнова нощенка смъртността сред гъсениците достига 90 – 100%. Пет – шест дена след заразяването гъсениците намаляват храненето и стават по-бавни. Преди смъртта тялото им се удължава и изсветлява. Накрая храненето спира и гъсениците умират. Анатомичните изследвания установяват, че патогенът атакува мастното тяло, а по-късно трахеите. Тогава гъсениците излизат на почвената повърхност или се изкачват по растенията. Труповете им могат да бъдат забелязани увиснали с главата надолу по класовете на пшеницата. Вирусът на гранулозата засяга макар и рядко какавидите. Загиване на пеперуди не е установено.
Друг патоген по гъсениците е вирусът на полиедрозата. Името идва от многостенните (полиедрични) формирования. Изглеждат като шестоъгълници със заоблени ъгли. Анатомичните изследвания показват, че засяга ядрата на мастното тяло и епитела на трахеите. Инфекцията е скрита (латентна). Смъртността е последица от смесена инфекция с гранулозния вирус и полиедрозния вирус. Посочените вируси спадат към групата Baculovirus. Използването им за борба с конкретни насекомни видове изисква да бъде определен т. нар. ларвен еквивалент (ЛЕ). Той изразява броя на вирусните включения, установени в една умряла гъсеница от последна възраст. Стойостта му достига милиарди според вида на гъсениците. Оптималният разход може да бъде 10 – 20 ЛЕ / дка.
Проучванията на специалистите очертават два подхода за използването на вирусите срещу вредните насекоми в агроекосистемите. Вирусът може да бъде внесен (интродуциран) във вредната популация. Другата възможност е употребата на вирусни препарати при които, обаче е наложително установяването на оптималния брой на употреби за една вегетация. Ето няколко вирусни инсектицида, които може да се използват след консултация с агроном:
ЛИТОВИР - вирусен инсектицид, който унищожава гъсениците на памуковата нощенка. Може да бъде използван за защита на зеленчукови култури (оранжерийно и полско производство), Декоративни растения и др. Предимството е, че няма карантинен срокпри употребата на този ПРЗ.
ХЕЛИКОВЕКС - вирусен инсектицид със сходен спектър на дейстнвие
(Край)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
