Протоколите за молекулярната диагностика на важни вируси по овощните видове са разработени от научни екипи на ССА и се прилагат чрез доставеното ново оборудване по Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ (ННП-ХРАНИ) към Министерството на образованието и науката съобщиха от тодел "Връзки с обществеността" на Селскостопанска академия .
Учени откриха нов вид билка, различна от мурсалския чай - рядкост за България!
Екипът на Институт по земеделие – Кюстендил към Селскостопанска академия, проф. д-р Елена Тодоровска – главен научен секретар на ССА и оперативен координатор на Компонент 1 на ННП-ХРАНИ, Янка Михайлова, Дирекция финансово управление и човешки ресурси на ССА, Мария Юнакова, началник отдел „Наука, образование и иновации”, проф. дн Иван Атанасов, директор на Агробиоинститут на ССА, доц. д-р Илияна Кришкова, директор на Институт по земеделие - Кюстендил, както и участници по Националната научна програма присъстваха на откриването на новата лаборатория.
„Чест е за мен да открия новооборудваната лаборатория за диагностика на вирусни болести при семковите и костилковите овощни видове. Овощните видове са изключително ценен ресурс за региона и неслучайно той е известен като овощната градина на България – с тези думи проф. д-р Тодоровска приветства присъстващите. По думите ѝ овощарството е поминък за този регион и традиция, която ние предаваме в поколенията и допълни: „Овощните видове в този район са обект на проучвания с близо 100-годишна история. Институтът по земеделие – Кюстендил има важен принос за развитието на науката в областта на модерното овощарство, агрозащита и изграждане на съвременния облик на аграрната наука в България. В контекста обаче на предстоящата трансформация на Кюстендилския регион от въгледобивен в район със силно развито земеделие значението на овощните видове ще бъде голямо. Изискванията към повишаване на качеството на продукцията са свързани със Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“, чиято цел е и редуциране на негативното влияние на новоинтродуцирани инвазивни видове чрез точна и ефективна диагностика и противодействие на тяхното разпространение.
Издигането на научните изследвания на по-високо ниво е свързано с въвеждане на нови технологични решения, което изисква добро оборудване, разработване на методични подходи и експериментални протоколи“. Добър тласък за това е включването на колеги от ИЗ – Кюстендил в два Компонента на НПП „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“. Благодарение на участието им в две научни задачи са отделени средства за обновяване на лабораторията, допълни проф. Тодоровска. Новото оборудване позволява извършване на висококачествени изследвания и вземане на информирани решения за борба с вредителите, както и за селектиране на сортове и сортоподложкови комбинации, които са резистентни на вирусни и други важни заболявания. Не на последно място е създаването на безвирусен сертифициран материал.
„Човек трябва да внимава какво си пожелава, защото в един момент му се сбъдва. Аз от 15 години мечтая и исках да има лаборатория за провеждане на молекулярна диагностика на вируси по овощните видове, базираща се на полимеразна верижна реакция (PCR). Благодарение на ННП-Храни и Селскостопанска академия в лицето ръководството на ССА и конкретно на проф. Тодоровска, проф. Божанова, на колегите от Агробиоинститута и всички колеги, работили по програмата имахме честта да получим това оборудване“, каза при откриването научният секретар на ИЗ – Кюстендил и участник в проекта доц. д-р Анелия Борисова. Оборудването може да се използва от всички научни работници в института, които да извършват молекулярни анализи. Новата мечта на доц. Борисова е в Института да се създаде млад екип, който да бъде обучаван в лабораторията и по новите технологии. Специални благодарности бяха изказани и към заместник-директора на ИЗ – Кюстендил доц. д-р Димитър Сотиров, чието участие в НПП „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ е причина и за включването на Института в Програмата.
Доц. д-р Анелия Борисова представи направленията на изследвания в обновения лабораторен комплекс, новозакупената апаратура (PCR апарат, центрофуга с охлаждане, водна баня, гел електрофореза и фотодокументираща система) и направи кратка демонстрация на експериментите за идентифициране на М- и D-щамовете на PPV. Фактът, че новото модерно оборудване вече е налично в ИЗ – Кюстендил, е много важен, тъй като до момента диагностиката на вирусите по овощните видове се е базирала на серологични методи. Тя подчерта предимствата на PCR анализа пред ELISA метода, изхождайки от факта, и че за много от вирусите, които са с икономическо значение няма разработени антитела, а това е изключително важно за производство на сертифициран посадъчен материал. Освен това новият метод, базиращ се на PCR е много по-чувствителен и позволява бърза и ефективна диагностика на вируса в дори и в малка концентрация и на ранен етап на заразяване на дърветата.
Доц. Борисова специално благодари за методическата и консултантска помощ на проф. дн Иванка Каменова и проф. дн Иван Атанасов от Агробиоинститута, от които е получила протоколи за работа с основните вируси по овощните видове и праймери за намножаване на части от техните геноми. По НПП „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ са получени и реактивите, което е позволило провеждането на първите молекулярни експерименти с доказан резултат, през лятото на 2022г.
