Изминалият седмичен период се характеризираше с намалена търговска активност на зърнените пазари от двете страни на Атлантическия океан. Котировките на пшеницата и царевицата в Чикаго и Париж (Euronext) се плъзгаха в низходяща посока, при сравнително спокойна търговия (quiet sessions) и ограничен ценови волаталитет. Анализаторите посочват увеличеното предлагане на евтино зърно от черноморския регион като основен депресиращ цените фактор. Само през последните три работни дни цените на мартенския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж спадна с 14 евро, от EUR295/т до EUR281/т, а това са най-ниските стойности от една година насам.
Ето как фермерите ще печелят от продажба на вредни емисии
Екпортните цени на руската пшеница в началото на текущата седмица ерозираха до $298-303/т FOB Новоросийск ($315/т FOB – 22.02.22 г.). Вчера египетската държавна агенция GASC информира за покупката на 240 хил. тона мелничарска пшеница при средна цена 317.50 $/t CIF (стойност + застраховха + фрахт). Прави впечатление, че тази цена постигната вчера от египетския купувач е с близо 20 долара под цената реализирана от тях пред същия период на 2022 г.
Изкупните цени на мелничарската пшеница в пристанищата на Украйна според търговски източници през миналата седмица бяха в диапазон 205-215 $/т СРТ, а цените на фуражната пшеница - 185-200 $/т СРТ. Цените на купувачите на украинска пшеница с доставка до границата с Полша и Словакия се задържаха в границите $210-225/т DAP и $275-285/т DAP в румънските пристанища.
Украинските експерти споделят също така, че намаляването на цената на автомобилния транспорт в посока европейските потребители с $20-30/т доведе до увеличаване на доставките на украинска пшеница за ЕС на ниски цени. Както вече коментирахме в предишните ни обзори, родните зърнопроизводители, а също така и колегите им в Унгария, Румъния и Полша са сериозно притеснени от този натиск и все по-категорично протестират срещу дъмпинговите цени при вноса на зърнени храни от Украйна.
Западните анализатори коментират, че зърнените пазари в момента се характеризират с „техническо маневриране” (technical maneuverin) в търсенето на посоката на ценовото развитие (Grains in search of fresh direction).
Да видим какви са основните фактори и перспективи за развитие на пазара на пшеницата в краткосрочен план.
- В момента геополитеческият фактор се посочва като основен подкрепящ елемент за пазара. На преден план е въпросът с удължаване на срока на „Зърнената сделка за Украйна” , тъй като срока на функционирането на „зърнения коридор” изтича на 18 март. Очаква се преговорите да започнат през близките дни. Според Reuters руската страна ще настоява за намаление на санкционния натиск върху руския аграрен износ. Освен това руснаците поставят въпроса за възобновяването на работата на амонякопровода Толиати-Одеса, което според тях изрично залегна като условие в Зърнената сделка.
- В същото време повечето западни експерти очакват, че „активен руски износ на пшеница през първата половина на 2023 г. ще бъде забележимо препятствие пред ценовото рали“.
- Седемте най-големи износители на пшеница реализираха рекордни по обем доставки през периода октомври 2022 г. - януари 2023 г., като се очертава високия обем на износа да продължи до края на текущия сезон. По данните на експерти към началото на февруари 2023 г. седемте държави основни доставчици на пшеница за световния пазар са разполагали с наличности от 55,5 млн. тона зърно за износ през втората половина на сезона, което е с 10 млн. тона в сравнение с предходната маркетингова година. От оставащия експортен потенциал 46,5 милиона тона, или 84%, се намира в три държави: Русия (16,5 милиона тона), Австралия (18 милиона тона) и Канада (12 милиона тона).
- Страните от ЕС също изпреварват миналогодишните показатели на износа предвид повишеното търсене от редица африкански държави.
- Конкуренцията с Австралия също е фактор ограничаващ възможностите за ценови възход през близките месеци. Във февруарския доклад USDA вдигна планката за австралийския износ с 500 хил. тона – до 28,0 млн.т, в сравнение с 27,5 млн.т – 2021/22 г. и 23,7 млн.т – 2020/21 г.
Горното предполага, че при успешно удължаване и функциониране на „Зърнената сделка” през близките месеци възможностите за ценово покачване изглеждат ограничени.
В по-дългосрочен план обаче, шансовете за обръщане на вектора на ценовото развитие във възходяща посока изглеждат реалистично предвид очертаващото се по-ограничено предлагане на пшеница в глобален мащаб през 2023/24 маркетингова година.
- Прогнозите за производство на пшеница за ЕС и САЩ като цяло са благоприятни, но сушата в югозападната част на САЩ продължава и може отново да намали добива в този регион.
- Според европейската мониторингова агенция MARS валежите в Испания и Португалия през февруари са били само 20% от нормата, а във Франция - 50%.
- През сезон 2023/24 се очаква силен спад на производството на пшеница в Украйна до най-ниското ниво от 2007 г. насам - около 15-16 млн. тона, срещу 21 млн. тона през 2022 г. и 33 млн. тона през 2021 г., поради незадоволителните условия за сеитба през есента.
- Очаква се и рязко намаляване на производството на пшеница в Руската федерация поради значимо измръзване на посевите в Централна Русия - до 80-85 милиона тона, спрямо 104 милиона тона през текущия сезон. Най-актуалната прогноза е от вчера на Агенция „Rusagrotrans” - 79,7 милиона тона (104 милиона тона през 2022 г.), отколкото се смяташе досега.
- Прогнозата за добива от пшеница в Австралия през 2023/24 г. е сведена до 25-26 милиона тона срещу рекордните нива от 35-38 милиона тона през последните две маркетингови години.
Игор Валентович
Цитирането на sinor.bg с линк е задължително!
