С приетите днес два делегирани акта за енергията от възобновяеми източници Европейската комисия одобри правила за определяне на понятието „водород от възобновяеми източници“ в ЕС. Документите са част от широката регулаторна рамка на ЕС за водорода, която включва както инвестициите в енергийната инфраструктура и правилата за държавните помощи, така и законодателните цели за водорода от възобновяеми източници за промишления и транспортния сектор. Актовете ще гарантират, че всички възобновяеми горива от небиологичен произход (известни още като RFNBO) се произвеждат от електрическа енергия от възобновяеми източници. Двата акта са взаимосвързани и едновременно необходими за отчитането на горивата за целите на държавите членки в областта на енергията от възобновяеми източници. Те ще гарантират регулаторна сигурност за инвеститорите, което ще подпомогне ЕС в усилията му да постигне заложената в плана REPowerEU цел от 10 милиона тона вътрешно производство и 10 милиона тона внос на водород от възобновяеми източници.
Повече възобновяеми източници на енергия, по-малко емисии
В първия делегиран акт се определя при какви условия водородът, горивата на основата на водород или другите енергоносители могат да се считат за RFNBO. Актът изяснява принципа на „допълняемост“ за водорода, заложен в Директивата на ЕС за енергията от възобновяеми източници. Източниците на електролиза за производство на водород ще трябва да бъдат свързани с ново производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Този принцип има за цел да гарантира, че производството на водород от възобновяеми източници води до увеличаване на количеството енергия от възобновяеми източници, което е на разположение на мрежата, спрямо наличното до момента. По този начин производството на водород ще подкрепя декарбонизацията и ще допълва усилията за електрификация, като същевременно се избягва натискът върху производството на електрическа енергия.
Въпреки че първоначално търсенето на електрическа енергия за производството на водород ще бъде пренебрежимо малко, към 2030 г. то ще се увеличи поради масовото внедряване на големи електролизьори. Комисията е изчислила, че за постигане на амбицията на REPowerEU за 2030 г. за производство на 10 милиона тона RFNBO са необходими около 500 TWh електрическа енергия от възобновяеми източници. Амбицията за 10 млн. тона през 2030 г. съответства на 14 % от общото потребление на електрическа енергия в ЕС. Предложеното от Комисията увеличаване на целта за възобновяемите енергийни източници за 2023 г. на 45 % отразява тази амбиция.
С делегирания акт се определят различните начини, по които производителите могат да докажат, че използваната от тях за производството на водород електрическа енергия от възобновяеми източници отговаря на правилата за допълняемост. С него също така се въвеждат критерии, с които да се гарантира, че водородът от възобновяеми източници се произвежда само когато и където е налична достатъчно енергия от възобновяеми източници — принцип на времевата и географската обвързаност.
За да се вземат предвид съществуващите инвестиционни ангажименти и да се даде възможност на сектора да се адаптира към новата рамка, правилата ще бъдат въвеждани постепенно и ще стават по-строги с течение на времето. По-конкретно, правилата предвиждат преходен етап за изискванията за допълняемост за проектите за водород, които ще бъдат стартирани преди 1 януари 2028 г. Този преходен период съответства на периода, през който електролизьорите ще бъдат разширени и пуснати на пазара. Освен това до 1 януари 2030 г. производителите на водород ще могат ежемесечно да балансират негово производство спрямо договорените от тях възобновяеми енергийни източници. Държавите членки обаче ще имат възможността да въведат по-строги правила за времевата обвързаност, считано от 1 юли 2027 г.
За да се отчита производството на водород от възобновяеми източници за целите на ЕС спрямо тези ВЕИ-та, изискванията към него ще се прилагат както за местните производители, така и за производителите от трети държави, които желаят да изнасят водород от възобновяеми източници за ЕС. Въвеждането на сертифициране на базата на доброволни схеми ще гарантира на производителите, независимо дали се намират в ЕС или в трети държави, възможността да докажат по прост и лесен начин съответствието на производствата си с регулаторната рамка на ЕС и да търгуват с водород от възобновяеми източници в рамките на единния пазар.
Във втория делегиран акт се предвижда методика за изчисляване на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл на RFNBO. Тази методика взема предвид емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл на горивата, включително емисиите нагоре по веригата, емисиите, свързани с използване на електрическа енергия от мрежата, емисиите от преработката, както и тези, свързани с транспортирането на горивата до крайния потребител. В методиката също така се разяснява как да се изчисляват емисиите на парникови газове от водород от възобновяеми източници или негови деривати, в случай че той се произвежда в едно и също съоръжение, съвместно с изкопаеми горива.
Приетите днес актове ще бъдат предадени на Европейския парламент и на Съвета, които разполагат с 2 месеца, за да ги проучат и да приемат или отхвърлят предложенията. По тяхно искане срокът за разглеждане може да бъде удължен с 2 месеца. Нито Парламентът, нито Съветът разполагат с правомощието да изменят предложенията.
През 2020 г. Комисията прие стратегия за водорода, в която се определя визия за създаването на европейска водородна екосистема, която обхваща различни области — от научните изследвания и иновациите, през производството и инфраструктурата, до разработването на международни стандарти и пазари. Очаква се водородът да играе основна роля за декарбонизацията на промишлеността и тежкотоварния транспорт в Европа и в световен мащаб. Като част от пакета „Подготвени за цел 55“ Комисията въведе няколко стимула за неговото използване, включително задължителни цели за секторите на промишлеността и транспорта.
Освен това водородът е основен стълб на плана REPowerEU за премахването на руските изкопаеми горива. Комисията очерта концепция за „ускоряване на навлизането на водорода“ с оглед на увеличаването на употребата на водород от възобновяеми източници. По-специално планът REPowerEU има за цел до 2030 г. ЕС да произвежда 10 милиона тона и да внася 10 милиона тона водород от възобновяеми източници.
В допълнение към регулаторната рамка, чрез важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ), Комисията оказва подкрепа за създаването и развитието на водородния сектор в ЕС. Първият ВПОИ, наречен IPCEI Hy2Tech, включващ 41 проекта и одобрен през юли 2022 г., има за цел разработването на иновативни технологии за веригата за създаване на стойност в областта на водорода с цел декарбонизация на промишлените процеси и сектора на мобилността, с акцент върху крайните потребители. През септември 2022 г. Комисията одобри IPCEI Hy2Use — втори проект, който допълва IPCEI Hy2Tech и ще подкрепя изграждането на свързана с водорода инфраструктура и разработването на иновативни и по-устойчиви технологии за интегриране на водорода в промишления сектор.
