Студът не е проблем – зима е, а цикламата цъфти ли цъфти, отваряйки все повече пъпки. Това е нейната удивителна особеност - да цъфти само през зимата, а през лятото - изпада в сън. Тя е ефемерно растение – цъфтежът й се случва изключително през студения сезон и след това умира единствено надземната й част. И още нещо, колкото по-студоустойчив е видът, толкова по-късно се отварят пъпките.
В природата се срещат над 60 разновидности на цикламата, от които са култивирани само 20-на, но селекционерите са създали голям брой хибриди. В Древен Рим са я наричали алпийска виолетка, а у нас е известна още като ботурче и има две разновидности – есенно и пролетно. Името „свински хляб“ е дошло поради това, че дивите свине обичат да пируват с грудките на диворастящата циклама.
През 18 век са приготвяли мехлем от корените, но днес не се използва в медицината. Коренищата имат правилна заоблена форма, наподобяваща диск. Сърцевидните листа символизират щастието и хармонията. Те са разположени на дълги (до 30 см) дръжки и са украсени с декоративен сивкаво-сребрист рисунък.
Цветовата палитра е разнообразна – бяло, цялата гама от розово до наситено червено и бордо, от светло виолетово до лилаво. Сред хибридите има снежнобели, пъстри, кичести и даже с накъдрена периферия на венчелистчетата.
Стайната циклама цъфти около 3-3,5 месеца (почти до края на март), като отваря 60-100 пъпки, а всеки цвят има продължителност на живот 10-12 дни. Ароматът е лек, ненатрапчив и наподобява на момина сълза. Най-разпространен сорт е Персийската циклама.
Много любители на цветята смятат, че цикламата е капризна и трудна за отглеждане, но специалистите твърдят, че всъщност е непретенциозна, затова трябва да познаваме особеностите и. Тя е светлолюбива, но не понася пряката слънчева светлина, а харесва и полусянка. Ако може да се каже, че е придирчива към нещо, това е температурата – не обича „топло посрещане“. Ако помещението е светло и прохладно (16-18 грсдуса по Целзий), тогава ще цъфти най-продължително, а при повисоки температури може да загуби и листата си.
По време на цъфтеж се полива обилно, като се избягва преовлажняване или пресушаване. Водата трябва да се налива по периферията на контейнера, като се предпазват листата от мокрене, а ако много вода се налее върху клубените – те могат да загният. Най-добре е да се полива през подложката, а след 1-2 часа излишната вода да се изхвърли.
Периодът на покой на цикламата продължава от април до септември, като след приключване на цъфтежа започва бавно да губи листата си. Пожълтелите се прищипват внимателно до клубена, но не се срязват.
След цъфтежа цикламата се полива по-малко, а когато клубените останат голи – съвсем рядко. За да запазим цветето до новия сезон, след опадане на листата, саксията се поставя на сухо и тъмно място при 15-20 градуса. Поставянето в хладилник е противопоказно и със сигурност растението няма да се събуди!
В края на лятото от растежните пъпки на клубените се формират нови листа и дръжки, но без почивка цветето няма да цъфти.
В началото на есента, когато започнат да порастват малките сърцевидни листа, растенията се пренасят в светла и хладна стая, пресаждат се в по-голяма саксия с нова рохкава почва с киселинност 5,5-6.
Важно е да знаем, че при пресаждане грудката не трябва да бъде напълно заровена – 1/3 до 1/2 трябва да е над повърхността на почвата за по-добър цъфтеж, а дренажът е задължителен.
Минералното подхранване се прави на всеки две седмици от появата на листата до началото на цъфтежа с подходящ тор, но трябва да се внимава с азота, защото предозирането може да доведе до гниене на грудките или до доминиране на листната маса над цветоносите.
Разделяне и размножаване на цикламата
Размножаването на цикламата става по два начина – чрез деление на грудката или със семена.
Размножаването чрез деление на грудката е подходящ метод само за растения на възраст над 7 години и изключително в периода на почивка. Много важно е да се внимава да не се повреди точката на растеж, която се намира на върха и по този начин да се унищожи цикламата. При разделяне на грудката всяка част трябва да има пъпка и корени. Срезовете се посипват с въглен или пепел и се изсушават за няколко дни, а след това се засаждат в навлажнена хранителна почва. Саксиите се поставят на тъмно и хладно място и се поливат рядко.
Друг начин за размножаване е чрез семена, но цветовете трябва да се опрашват изкуствено – кръстосано опрашване. След формиране и нарастване на семенните шушулки те се нарязват и завиват в салфетка. След време се отварят сами и семената могат да се съберат. Най-добре е да не се изсушават допълнително, а засяват веднага след прибиране на реколтата – по време на летен покой, защото с времето кълняемостта им намалява. Не се нуждаят от светлина за покълване и поникват за 30-40 дни при оптимална температура около 20 градуса. Преди засяване могат да се потопят в 5%-ен захарен разтвор, като се използват за посев само тези, които са на дъното. След развитие на 2-3 листа се пикират, но този път корените се покриват напълно и преместват на по-хладно място (15-17 градуса).
Цикламата не обича често пресаждане. Младите растения (до 3 г) се пресаждат ежегодно, а по-възрастните през 2-3 години.
Цикламите, купени от магазина, през първите 2-3 месеца не трябва да се подхранват и пресаждат.
