Първите мнения по предложения от служебния кабинет проектозакон за браншовите организации в селското стопанство и преработвателния сектор са изпратени в началото на годината от осем асоциации, обединяващи основно производители на плодове, зеленчуци и биопродукция. Становището е адресирано до земеделската комисия в парламента и до министъра на земеделието от следните осем организации - Национална Био Асоциация, Съюз на дунавските овощари, Добруджански овощарски съюз, Асоциация на овощарите в България, Асоциация български пипер, Национален съюз на градинарите в България, Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните и Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция.
Забележките по проекта са толкова много, че се налагат два извода – или, че администрацията умишлено създава калпави проекти, за да бъдат отхвърляни, или че самите браншовици „носят вода от 9 кладенци”, за да намерят кусури по поредния закон, така че трудно да стигне до пленарна зала. И в двата случая резултатът е един - да няма браншови закон, за да се запази сегашното статукво на разединение в бранша. Ще припомним, че само преди месец се породи идеята за обединяване в земеделска камара на всички професионални организации в областта на производството и преработката на селскостопанска продукция. Идеята е до началото на февруари ръководствата на тези организации да излъчат представители, които да работят за нейното учредяване.
Затова се надяваме предложеният от земеделското министерство закон за браншовите организации да послужи поне като чернова за създаване на бъдещата камара, защото без обединението, което тя ще постигне, българските земеделци ще продължат да търпят сериозни икономически негативи от факта, че нямат обща защита за бизнес интересите си! Именно затова е интересно да се види позицията на 8-те организации, критикуващи основни постулати в проектозакона, изработен от Министерството на земеделието. Синор.бг публикува с леки съкращения текста на становището, изпратено до отговорните институции.
„В селското стопанство на България от години се правят опити да се създаде определен законов ред за национална представителност и легитимност на браншови структури, които да обединяват определени групи земеделски производители по интереси, които да имат своя структура, необходима да участва в законодателство, администрация и управление на процесите в земеделието, като например съставяне на стратегически план по земеделие, закони и наредби.
Законопроектът, предложен от Министерството на земеделието
Представеният за обществено обсъждане проект за определяне критериите за представителност на браншови организации не отговаря на съществуващата ситуация в страната към дадения момент. В него твърде амбициозно и тенденциозно се прокарват методики и механизми за държавната намеса в браншовите НПО в лицето на министерството на земеделието и структурите му, което сериозно би застрашило независимата работа на браншовите организации.
Навсякъде в текстовете се говори за „производствени и преработващи браншови организации“, което изключително много изкривява основното предназначение на НПО с нестопанска цел. Според нас национално признати браншови организации трябва да са НПО с нестопанска дейност, които да работят в обществена полза и/или в полза на членовете си от позиция на защита на общностни (например браншови) интереси, взаимопомощ, помощ за уязвими земеделски стопани, производители юридически лица ЕООД или ООД групи производители, или организации на производители, обучение, изработка на браншови стандарти, участие при изработване на закони, наредби, лобизъм и много други задачи, свързани или не свързани с пряката производствена, или друга дейности на членовете на браншовата организация.
Приемаме становището на нашите колеги от хранителновкусовата индустрия за правилно, че дейностите по производство и преработка не могат да са съвместими и да са под шапката на един и същи критерии за определяне на национална представителност с тези на производителите на селскостопанска продукция.
Основното, за което трябва да се борят браншовите организации в определянето на критериите за представителност, е избягване на възможностите за монополно положение на една браншова организация и недопускане на пряката зависимост от държавни структури и намесата им в управлението и работата на браншови НПО.
По този повод смятаме, че в Закона за сдруженията с нестопанска дейност има място и за браншови организации, занимаващи се със селско стопанство, за което е необходимо само да се добавят минимум критерии за национална представителност и то само за пред МЗм, което е лесно постижимо и подлежащо на проверка като Асоциация с национална представителност да отговаря минимум на два критерия от три, или на три критерия от пет, независимо от направление или -въдство. Пример:
1. Да има 1/4 от регистрираните производители от дадено направление от даден подсектор (–въдство);
2. Да има 1/4 от заетите площи с дадена култура, бр. животни или други;
3. Да има 1/4 от производствения обем;
4. Да има представителство, клон, офис или бюро в 1/4 от административните, областните центрове, на територията на които се извършва дадено производство;
5. Да имат 1/4 от общ износ на дадена стока, готова или преработена продукция (в някои браншови организации членуват и преработвателни предприятия например).
Национално представителните браншови организации защитават интересите на всички свои членове на територията на цялата страна без за това да са необходими специално организирани и регистрирани регионални сдружения. Защото и без това повечето възникнали проблеми се решават от централната власт в Министерството на земеделието (МЗм). Достатъчно е да имат регистриран клон, офис или бюро както е предвидено и в Търговския закон и Търговския регистър. Защото и без това издръжката на асоциациите е само от членски внос, дарения и други непроизводствени дейности, а регистрация на областни, регионални и други структури с цялата им принадлежаща администрация е просто неприложимо.
Очаква се вероятно с програмите на ЕС в бъдеще да бъдат създавани асоциации, които да са съставени от организации на производители, които ще са с изяло производствена и преработваща дейност, но те ще са повече локални или тясно специализирани, отколкото национални сдружения. Надявахме се, че с този закон ще се сложи основата за легитимиране на браншовите структури в селското стопанство с реални членове, които познават спецификата и отговорно участват в изработването на политики за развитието на дадения бранш, отстояват интереси на членовете си и съдействат със своите знания, активна позиция за легитимно признаване на становищата им и са създадени и регистрирани по собствена инициатива на учередителите си, а не във връзка с интерес за получаване на субсидии или финансова помощ например от Стратегически план или мярка от ПРСР, или в интерес на една или друга политическа партия.
За съжаление, проектозаконът не кореспондира със Закона за юридическите лица с нестопанска цел или така наречените неправителствени организации въз основа на който са регистрирани сега съществуващите браншови организации. Независимо, че цитираните членове и алинеи коментират отдавна регистрираните браншови организации в съответствие със ЗЮЛНЦ се предлагат решения, които нямат нищо общо с неправителствени браншови организации, а се прави опит да се създаде структура, която да е подчинена на държавните институции и да се управлява и отчита на тях, нещо, което е далеч от концепцията за независимост на неправителствените браншови организации в който и да било бранш, още по-малко в бранша производство на плодове и зеленчуци, където броят на производителите варира между 24 000 и 29 000.
Записано е, че с „Този закон се уреждат условията за придобиване на представителен статут от браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти и изискванията към дейността им с оглед на този статут“, но изобщо не се взема под внимание, че съществуващите браншови организации са регистрирани по ЗЮЛНЦ, а се смесват със стопански субекти и организации, които изобщо не са регистрирани по ЗЮЛНЦ са производствени дружества и предприятия, което напълно е пълно противоречие. Прави се опит да се отиде още по-далеч, че на тези стопански организации им се дава задължително предимствено право да се признаят автоматично като областни, регионални и национално представителни браншови организации, защото е поставен критерий от минимум 7 членове за областно представителна браншова организация, което е и минималното условие за регистриране на кооперация.
Обяснява се, че целта е да се легитимира представителността на даден бранш пред МЗм като се увеличи обхвата на земеделските стопани членуващи в браншови организации, тяхната информираност и вземане на мнението им, но в същност се предлага да се признаят от МЗм като национално представителни организации със 49 или 75 члена fj даден бранш. В същото време има сега съществуващи браншови организации с повече от 400 члена, други с повече от 100 и т.н. В така предложения законопроект представителни ще бъдат нечленуващите производители в нашия сектор, както е и сега, защото, ако приемем, че в сектор "плодове и зеленчуци" се регистрират и признаят 5 национално представителни организации на производителите с минимум 250 или 375 члена това представлява около 1 - 1,5% от всички производители в България.
Сега съществуващите „неудобни НПО“ от сектор плодове и зеленчуци се борят да защитават интересите на своите членове и политиките за развитие на сектора, но от постигнатите решения се възползват всички 29 000 земеделски стопани от сектора на територията на цялата страна, без за това да са необходими специално организирани и регистрирани областни, регионални и национални сдружения - независимо че не членуват и не плащат членски внос, не си губят времето да участват в срещи, да четат нормативни документи, да пишат становища и да спорят с управляващите.
Прозира главната цел, а тя е да се затрият сега съществуващите браншови организации, някои от които са създадени или регистриране преди повече от 20 години, оцелели са и доказали своята активна позиция, защото са неудобни на властимащите. Защото имат позиции, защото не се страхуват да ги изразяват, защото не са послушни, защото не са създадени от една или друга политическа сила или не работят в нейна полза и подчинение.
Според предложения сега закон трябва да започне създаването на нови структури, подчинени на държавните институции и да са в частни лични интереси на управляващите МЗм. Последните процеси свързани с подготовката на този проектозакон за браншови организации провокира регистрирането на поредица от браншови организации от 2021г, които са създадени по указания на инициаторите и създателите на този проектозакон, за да имат формална подкрепа от „някои“ браншови организации, които работят единствено в защита на личния интерес на ръководителите си и с цел да се възползват от субсидии и финансиране от Стратегическия план и различни мерки на ПРСР.
Което на практика кореспондира с така наречените „изкуствено създадените условия“, които са укорими и наказуеми според ОСП. Дефицитът на професионален капацитет в МЗм, който впрочем беше признат и обявен от средните ръководни кадри на МЗм и многократно потвърждаван от различните ръководства на МЗм в годините, може да бъде компенсиран от опита, експертизата и професионализма на някои браншови представители при обсъждането на нормативни документи, програми, планове и политики. Но това да се чуят повече мнения, да се обсъдят различни варианти на програми, планове и мерки явно е твърде неудобно за прокарването на личните користни интереси на някои ръководства на МЗм и партии, поради което се предлага кооперациите да станат представителни браншови организации на областно, регионално и национално ниво. Тогава вероятно всички представителни признати от Министъра браншови организации ще са съгласни и доволни от всичко.”
Вероятно тази позиция ще бъде изразена и от работната група, която ще подготвя обединението на съюзите и асоциациите в Българска аграрна камара. Защото целта на тази камара е тя самата да предложи закон, по който браншовете да работят.
