Оперативните анализи на Министерството на земеделито за периода април-декември 2022 г. ясно показват ценовата картина при основните селскостопански култури, които на фона на общата инфлация на храните в ЕС вместо увеличения достигнаха до необичайни сривове, захранени от дъмпинговия внос на слънчоглед и пшеница от Украйна. И така, само за 9 месеца – от април до декември, цената на маслодайния слънчоглед се срина от 1 762 лв. на 970 лв. за тон. Обобщено казано, политиката на ЕС, която на хартия трябваше с тези транспортни коридори да осигури продоволствената сигурност на държавите от Африка и Близкия Изток, се изсипа на зърнения пазар в България и така обезкърви финансово българското зърнопроизводство!
Ето и фактите, представени по месеци. Инфлационната метла между 2021 г. и 2022 г., която почти двойно вдигна световните цени на хлебното зърно обаче, постапенно се измести. През април 2022 г. борсовите цени на хлебното зърно у нас бяха 628 лв. за тон (всичките цени са без ДДС), при 398 лв. за тон през април 2021 г. Земеделците се готвеха за една плодородна година, защото бяха засели и повече площи с пшеница – при 11, 624 милиона дка, засети в реколта 2021 г., през 2022 г. площите бяха малко над 12 млн. декара. От началото на юли 2022 г. обаче, веднага след жътвата котировките постепенно тръгнаха надолу. С тази разлика, че при пшеницата намалението не беше толкова голямо, докато при слънчогледа цените се сринаха на нивата от 2021 г.
След априлската цена от 628 лв. за т хлебно зърно в началото на юли котировките помръднаха леко надолу до 616 лв. за т, като през октомври хлебното зърно все още държеше цена от 621 лв., а фуражното – 607 лв. Сделки обаче почти не се сключваха, тъй като разходите за производство бяха нараснали значително. През декември тон хлебно зърно се предлагаше за 559 лв., а фуражното – зца 549 лв. Подобно движение имаше и на пазара на ечемик, където през юли 2022 г. тонът се продаваше за 579 лв., през октомври – 582 лв., а през декември – 590 лв. Увеличението се дължеше на изкупуването на ечемика.
Ето как обаче се срина пазарът с пролетни култури. Ще припомним, че през 2021 г. тон царевица се предлагаше за 390 лева, а тон слънчоглед – 999 лв. През април 2022 г. обаче котировките на царевицата бяха 593 лв. на т, а на слънчогледа – цели 1 762 лв. Дойде юли обаче и търговията при царевицата падна на 573 лв., а на слънчогледа – до 925 лв. за т. И през октомври промяна в тези цени нямаше, като тон царевица се предлагаше за 581 лв., а тон маслодайно семе – за 1 024 лв. В края на годината, през декември тези две култури съответно се предлагаха за 535 лв. при царевицата и 970 лв. – за слънчоглед.
Европа изостави българските фермери
Интересна тенденция се наблюдава и при зеленчуците. Картината през април 2022 г. показва, че килограм картофи са се предлагали по 90 стотинки, при 64 ст. – през 2021 г. През декември 2022 г. килограм картофи е поскъпнал до 1,20 лв. По-различна е търговията при оранжерийните и вносни зеленчуци. Ако през 2021 г. килограм оранжерийни домати са стрували 3,08 лв., през април 2022 г. цената вече е 4,48 лв., но през декември миналата година пада на 3,22 лв. При вносните домати през 2021 г. килограмът е струвал 1,95 лв., през април 2022 г. цената вече е 3,55 лв., докато през декември пада на 2,88 лв. за кг. Вносните краставици през 2021 г. на вътрешния пазар са се предлагали за 1,63 лв., през април 2022 г. цената вече е 2,94 лв., докато през декември 2022 г. изобщо няма внос.
При зелето цените през 2021 г. са били 77 ст. за кг, а през април вече са 1,26 лв. за кг. В края на 2022 г. то се предлага по 90 ст. за кг. С тази статистика човек лесно може да изчисли дали родните земеделци успяват да вържат баланса, след като само за година цените на торове, препарати и горива скочи в пъти.
