С всяка година заболяванията по доматите се появяват все по-често, като вирусните изобщо не са изключение. Самите вируси пък са предостатъчно и всеки от тях е в състояние да доведе до значителен спад на добивите. Голямата опасност от вирусите е в това, че в ранните етапи на развитие на растенията е трудно да бъде установено наличието им, но за сметка на това се проявяват в целия си блясък при събирането на реколтата, а тогава вече е късно да бъдат предприети каквито и да било мерки.
Появата на вируси по доматите може да бъде породена от множество фактори – силни горещини, излагане на преки слънчеви лъчи, увреждания от насекоми-преносители като например листни въшки, цикади и трипси, бурени в голямо количество. Често източници на вируса са самите семена.
Борбата с вирусите се свежда основно до профилактиката. Закупуването на качествен посадъчен материал е от голямо значение. Ако не са обеззаразени от производителя, се налага това да бъде свършено от градинарите. Най-добре е обаче да бъдат нагрети във фурната при температура от 50 градуса по Целзий или пък в гореща вода.
Заболяването „бронзовост по доматите” се пренася от доматения трипс, в който вирусите презимуват, но могат да бъдат открити и там, където са засадени кромид лук, хризантеми и далии. Поразените от вируса растения се познават лесно – по листата се появяват кръгли петна с бронзов или мръснолилав оттенък, те загиват бързо, а върху зеленчуците се появяват кафяви ивици или петна. Развитието на болестта се подпомага от голям брой многогодишни плевели и отглеждания кромид.
Болните растения трябва да се изтръгнат – полза от тях така или иначе няма да има. Профилактичните мерки се свеждат до дълбоко есенно прекопаване за унищожаване на трипсите, засаждане на доматите на ново място, като се избягват и предшествениците тютюн и пипер, унищожаване на плевелите и използване на здрав разсад. Срещу трипсите могат да се използват и някои инсектициди, като се внимава на какъв етап на развитие са растенията.
Ивичестата тютюнева мозайка (стрик) е наречена така заради червено-кафявите щрихи и ивици, които се появяват върху стъблата и листните дръжки на доматите. Постепенно листата се покриват с тъмни петна и опадат, цялата надземна част на растенията става много крехка, а по зеленчуците се появяват ъгловати петна, те се деформират и изсъхват.
Основен източник на заболяването са семена, събрани от болни растения, затова те трябва да бъдат обеззаразени чрез накисване за половин час в 2-процентов разтвор на натриев хидроксид (NaOH) или за 15 минути в 10-процентов разтвор на натриев фосфат (Na3PO4). Вирусът обаче може да се запази и в почвата и в растителни остатъци, затова е важно те да бъдат събирани и изгаряни, а също така да се спазват принципите на сеитбообращението, като се избягва да се садят доматите на същото място и след пипер.
Болестта може да се разпространи и от едно растение на друго при колтученето на доматите, затова ръцете трябва да се мият с вода и сапун, а преди всяка ръчна манипулация (връзване, колтучене, бране) растенията се пръскат с 10-процентен разтвор на бито мляко (100 грама на литър вода). Трябва също да се избягва пушенето при работа около доматите.
Хубавото при стрика е, че се развива при температури над 20 градуса по Целзий, а в горещините растежът н доматите се забавя и дори спира напълно. Когато бъдат открити поразени от болестта растения, те трябва веднага да се изтръгват и изгарят.
Столбурът (Mycoplasma) е в състояние да унищожи между 30% и 50% от реколтата, освен това поразява и пипера, патладжаните, картофите и доматите. Пренася се от поветицовата цикада, която зимува като ларва в корените на поветицата и ако е смукала сок от болни растения, може да разпространява заболяването да края на живота си. Активният сезон за цикадите започва в средата на юни и достига връх през първата половина на юли. През този период трябва да се третира с инсектицидите, разрешени за борба с трипсовете като например „Конфидор Енерджи”.
Първите признаци на болестта се появяват 30-35 дни след посещението на цикадите и включват хлороза по листата и деформации по чашелистчетата, особено деформирани цветове, които не дават завръзи. Самите зеленчуци пък стават безвкусни.
За ограничаване на евентуалните щети от това заболяване се препоръчва ранно и по-гъсто засаждане, засяване на босилек, чубрица, червено цвекло и тагетеси между редовете, унищожаване на плевелите-гостоприемници на вируса (поветица, паламида, татул, черно куче грозде), премахване на болните растения и пръскане с фунгициди срещу гъбични болести.
