Вестник ”Земеделски пазар” открива дискусия “За и против данъка върху земеделската земя”. Неотдавна стана ясно, че се обмисля от началото на 2007 г. да се въведе данък от най-малко 5 лв. за един декар. Идеята е по този да се накарат собствениците или да обработват земята си, или да я дадат под аренда. Или в краен случай - да я продадат. Проблемът не е нов, но години беше отбягван. В същото време все повече земеделска земя беше оставяна да буренясва. На много места тя беше “приютавана” в кооперациите, но и те останаха малко. Има и друга причина. Много от собствениците живеят в големите градове и нехаят за имотите си. Нито могат да ги обработват, нито пък някой ги търси, за да ги наеме. Продажбите пък – поне досега, са все още недостатъчно, а и цената, която се предлага, не е висока. Въпреки че напоследък се наблюдава раздвижване в сделките за земеделска земя, все още истинският тласък в тази насока предстои. Какво да се прави? Да се въведе ли данък или отново да се отложи? На тази тема, скъпи читатели, очакваме вашите мнения. Пишете ни. Ето какво мисли по този въпрос първият читател, отзовал се с ясен отговор. Дако Николов, на 80 г. от с. Кален, община Мездра Парите не ни стигат, за да плащаме? Имам 50 дка земя от различна категория в землището на с. Кален, община Мездра. Не са малко, но ако трябва да плащам само по 5 лева данък за декар, трябва да събера за една година 250 лева. Това е непосилно и значи няма да мога да си платя данъка. Ще ми вземат нивите. Ей така, ще ги харижа, но какво да се прави…От друга страна, зная, че земите трябва да се обработват. Не е хубаво да пустеят. Ама като не можем да плащаме пари на държавата? Другият начин е някой да ги вземе под аренда – я кооперация, я някой арендатор. Но ако никой не иска, тогава какво да правим? Още да мислят там горе, в управлението. И добре да го измислят. Щото, ако вземеш на селянина нивата, какво ще му остане? Симеонка Иванова, с. Руска Бела, Врачанско: Този данък не е справедлив Едва след влизането ни в Европейския съюз е възомжно раздвижване на пазара на земята. Следователно евентуалното продаване на нивите с цел да се комасират по естествен начин, ще бъде пропуснато. Затова предлагам поне две години, след като станем членове на ЕС, да се запази това положение и едва след това да се търси начин да се активира обработването на земите с данъчна санкция.