Начало » Новини » Коментари
29.08.2022 г.

Родопа събра под Рожен двама от пазителите на древните млечни рецепти – Мина и Пачо

Родопа събра под Рожен двама от пазителите на древните млечни рецепти – Мина и Пачо

Да направиш сирене от непастьоризирано биволско мляко, както са го правили предците ни до 2007 г., преди влизането на България в Европейския съюз, си е технология, която трябва да се пази и предава на поколенията. Защото това са традиции, трупани векове наред и защото за запазването на уникалността на млечните български продукти са нужни последователи. С тази идея двама от производителите на традиционни местни храни – Мина Варджиева от Стара Загора и Пламен (Пачо) Иванов от Луковит, се събраха преди десетина дни над родопското село Момчиловци, под роженската обсерватория (Националната астрономическа обсерватория), за да разкажат за своето производство пред малки и големи, дошли сред природата, с чиито закони местните хора са се съобразявали векове наред.

И макар, че Мина и Пачо са от два доста отдалечени краища на страната и упражняват две съвсем различни професии, нещо ги свързва и това е любовта към чистата българска храна, запазила традициите на старите българи. Тя – с производството на сирена и кашкавали без консерванти, той – с налагането на пазара на традиционния за Северна България млечен продукт „крокмач”, рецептата за който Пламен помни от своите дядо и баба.

Ето как „розовата мечта” на Венци от Мало Конаре „отлетя” за Великобритания!

Мнозина от малките семейни ферми в страната познават добре Мина, защото ги е обучавала точно как да сирят (да правят сирене и кашкавали), да избиват масло и други качествени млечни продукти. Тя е дипломиран технолог от Университета по хранителни технологии в Пловдив, но отдавна загърбва индустриалното производство и се насочва към животновъдството. Впоследствие става и един от най-разпознаваемите технолози в страната, защото налага традиционните български рецепти за производство на сирена и кашкавали  – и то, без лимонена киселина и други консерванти.

„Патогените работят в алкална среда, докато млечно-киселите бактерии не позволяват да се развива. Типично за българската млечна бактерия „лактобацилус булгарикус” е, че тя убива „лошите бактерии. Затова и производството на сирене от непастьоризирано българско мляко е изключително здравословно, още повече, когато се използват предимствата на качествените родни закваски”, посочва технологът. „Старите българи са изварявали млякото само в бакър (медени съдове), защото в тях то не загаря”, припомня Мина. И добавя, че във всички европейски държави, особено в планинските региони технологията на правенето на сиренето и сходна.

Колкото до Пламен, който професионално е свързан със строителството, млекопроизводството се оказва втори бизнес, след като преди десетина години заедно със съпругата си Мария се „запалват” по производството на типичния за Луковитско „крокмач” - сгъстен млечен продукт от овче мляко.

„В детските ми години това беше любимата ми храна в горещите летни дни”, спомня си Пламен. И разказва как крокмачът се прави само от овче мляко и то сезонно, в края на лятото, когато овцете „прегарят” (през август и септември млякото на животните намалява). Тогава те се доят през ден, а млякото им е гъсто и вече не става за сирене. Рецептата не е сложна - събраните издоени количества се изваряват дълго време на водна баня, като се бърка постоянно. Веднага след като се махне от огъня, млякото интензивно се охлажда на определена температура и се осолява. То трябва да се охлади до температурата на помещението, в което ще зрее. След това се прибира в помещението на зреене, където остава 5-6 дни. „Периодично млякото се разбърква, което е от важно значение, защото така започват да се активират бактерии, които го сгъстяват”, посочва Пламен. Протича процес на естествено сгъстяване, след което крокмачът се налива в съдове. В миналото това са били гърнета и глинени съдове, сега – в стъкло. Колкото крокмачът повече стои, толкова по-гъст става.

Самият Пламен не е животновъд, но изкупува млякото от региона и след като се регистрират по наредбата за директна продажба от фермата започва с неговото производство. „Интересът от местните хора е изключително голям и хората специално идват при нас, за да си купят от „Крукмачо на Пачо”, посочва Пламен.

В Родопите той идва не само да представи своя бизнес, но и да се поучи от опита и знанията на Мина Варджиева, защото младото семейство от Луковит не възнамерява да се ограничи само с производството на крокмач. „Имаме желание да започнем производството и на козе мляко, най-вече заради неговите качества и защото е наистина здравословен продукт”, посочва за Синор. бг Пламен Иванов. На този етап той доста се е самообразовал, но благодарение на Мина, с нейните практични и теоретични знания, много по-лесно би се предпазил от неочаквани изненади в млекопроизводството. А когато влагаш усилия и любов в това, което правиш, със сигурност ще бъдеш успешен.

Да пожелаем успех на всички от „кръвната група” на Мина и Пламен, защото тяхното мото е да се борят за запазването на традиционните български храни.  

Екатерина Стоилова  

(За популяризирането на бизнеса на хора като Мина и Пламен от няколко години се грижи туристическата агенция Slow Tours, една от малкото в страната, създадени да разказват за традициите във все по-застрашението изчезване български села.)

Родопа събра под Рожен двама от пазителите на древните млечни рецепти – Мина и Пачо
8042

Последни материали
Виж
Шест животни, месодайна порода ще бъдат умъртвени
Откриха бруцелоза в кравеферма в село Крайново
Доставките ще вървят от декември до февруари включително
Турция купи 455 000 тона сравнително евтина хлебна пшеница основно от Украйна
Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите
Радостина Жекова за двойния аршин, с който мерят стратегическите планове на старите и новите членки на ЕС
Закон за устройство на територията
Връща се старият 5-годишен срок за обезщетяване на имоти, отчуждени като зелени площи
Важно за бизнеса и потребителите
ЕК въвежда правила за многократна употреба на опаковките
Чрез промени в Стратегическия план
Ден преди протеста на животновъдите агрочиновници обещават по-високо субсидиране през 2023 г.
Свързани материали
Виж
По мярката за създаване на стопанства на млади фермери от 2010 година
В Благоевград осъдиха на година затвор злоупотребил с 20 000 лева евросубсдии
На годишния семинар на асоциацията в Пловдив
Гечев открои кючовата роля на НАЗ и браншовите организации като цяло
Тежките екологични изисквания са основно главоболие за фермерите
И при отказ от евросубсидии след 2023 г. ще глобяват фермерите за неспазени национални стандарти
Първата среща е в Смолян, следващата - в Първомай
Нов фермерски съюз организира семинари по бъдещата ОСП
Стратегически план – част 2
Най-малко 5% от приходите ви трябва да са агросубсидии, за да сте активни стопани
Къде сме ние?
И в Северна Македония ще има застрахователен пул за фермерите
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2022
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам