Филтриране, центрофугиране и дълбочинно депониране

18-04-2006 г. Ползата от оборския тор! По данни на Националния статистически институт понастоящем у нас се отглеждат 380 хил. крави, 350 хил. телета, 8 хил. биволици, 168 хил. коне, 342 хил. магарета и мулета, 1880 хил. овце и кози, 1033 хил. свине, 10 милиона птици и др. животни. Приравнени всички към "условни глави", това се равнява на 1636 хил. крави. Ако приемем, че от една крава се получава средно по 10 тона оборски тор, това представлява 16 млн. т годишно тор за страната, който съдържа 80 хил. тона азот, 32 хил. тона Р2О5 и 96 хил. тона К2О. Тези количества се равняват на 249 хил. тона амониева селитра, 66 хил. тона троен суперфосфат и 190 хил. тона калиев сулфат. Ако вземем средните цени на посочените торове за момента, се получава сумата от 215 милиона лева, които трябва да се разходват, за да се набавят тези хранителни елементи на растенията, като се замени органичното торене с минерални торове. През последните години у нас се внасят в почвата с промишлените торове годишно само по 140-150 хил. тона азот, 24-26 хил. тона Р2О5 и 280-300 тона К2О. Тези данни показват огромната полза от рационалното използване на оборския тор и на всички други органични торове, които се получават във фермите. Голяма част от органичната маса, получавана от полето или от домакински отпадъци, също може да се оползотвори чрез компостиране и да намали нуждата от използване на промишлени торове във фермата и в личното стопанство, но това е тема на следващ материал. От в. Фермер