Когато практикуваш пчеларството като хоби в продължение на десет години, се научаваш сам да умножаваш кошерите си. Не е необходимо да бързаш с размножаването на пчелите и с добива на пчелни продукти, но постепенно развиваш усет за хуманно отношение към пчелите. Калин Божилов е един от тези опитни, търпеливи пчелари. Основната му професия е електроинженер, но през последното десетилетие отглежда пчели в наследствен имот близо до село Владо Тричков в Искърското дефиле. По повод деня на Свети Прокопий (почита се на 8 юли), покровител и закрилник на пчелите и пчеларите, Калин Божилов разказва как сам прави отводки и размножава семействата си.
Рояците се отделят от силни кошери, например когато семейството се е умножило толкова, че кошерът става тесен и не може да побере всички. В градска среда вече не рядко се срещат блуждаещи пчели, които попадат в жилищни помещения, разказва пчеларят. В гората също има диви пчели, отделили се в хралупи, които могат да бъдат уловени.
В своя пчелин с 15-ина кошера Калин Божилов оставя така наречения „капан“ за рояци. „Пчеларят не винаги може да забележи, когато някой кошер се рои и може да изпусне отделилите се пчели“, обяснява стопанинът и допълва: „Капаните за рояци, които поставям в гората, представляват малки, лесно преносими кошери със заложени вътре пити, които привличат пчелите с миризмата на восък. След това премествам рояка в редовен кошер. Ако семейството изкара зимата, може да даде мед.“
„Избягвам да купувам майки, защото два пъти съм го правил, но не съм доволен. Сам си правя отводките и си размножавам семействата. Не съм привърженик на вмешателството при подбора на майки, оставям пчелите сами да си изберат майка при делене на кошер и обикновено тя е най-добра за тях. Случвало се е, разбира се, да изберат майка и след това да не я харесат, но докато те не одобрят съответната майка, процесът на избор продължава. След втория път обикновено те одобряват майката“, разказва Калин Божилов.
Младите пчелари могат да започнат с 2 кошера, така че да имат запасно пило от втория кошер, и всяка година да увеличават броя на семействата, по думите на стопанина.
Трудности за пчеларя създават некачествените ленти за акари, които се продават на пазара: „Тогава съм губил кошери. Също така през последните години наблюдавам „синдрома на празния кошер“. Мое предположение е, че има съвкупност от причини за този синдром: не само 5G мрежите и лошите ленти за акари, а и климатичните промени. През последните 4 години се вижда удължаване на топлия сезон към октомври и ноември, което позволява на акарите да се развиват доста бурно през този период. Студената пролет също възпира пчелите от ранна паша и пречи да се подхранят с прашец. Това довежда до по-късно увеличение на силата на кошера, по-късно снасяне на майката, вследствие на което на практика по-слабите кошери, които са пострадали от акари, по-трудно се възстановяват и намаляват производството на мед“.
Пчелата никога не напада спокоен човек, но стават агресивни, когато усетят страх, стрес или химически миризми от индустрията, например дезодорант. „Готови са да загинат, за да защитят кошера и няма друго същество, което да е толкова жертвоготовно за себеподобните си, както пчелите“, казва опитният пчелар.
Основната паша на пчелина е акация, останалото са билките в екологично чистия район над селото. Тук никога не е имало индустриално производство или интензивно земеделие, затова и пчелните продукти са чисти. Медът, който добива Калин Божилов, е търсен и от преработватели, които го смесват с вносни, некачествени имитации. Стопанинът обаче категорично отказва да продава и пази скромните си добиви за семейството и приятелите.
През есента и зимата на пазара се предлага течен мед, но истинският продукт трябва вече да е захаросан през зимата, категоричен е опитният пчелар. „Течен мед е сигурен признак за дообработка, която нарушава полезните свойства на пчелния продукт. За мен е важно това, което произвеждам, да бъде качествено. Всеки съвестен земеделски производител се гордее с хубавата си продукция. Аз се гордея с това, че моето семейство консумира качествен, естествен продукт, който наистина е полезен“, казва той и допълва: „Никога не вадя мед от плодника, събирам само от „магазина“. Добре е 15-ина килограма да останат в плодника, за да преживеят пчелите зимата.“
Калин Божилов е изпитал полезните свойства на меда, например при кашлица в комбинация с канела елексирът омекотява носоглътката. При гнойни рани помага налагането с листа от растението лепка, намазани с мед.
Намаляват пчелните семейства
Над 81 хиляди пчелни семейства в България са загинали в рамките на година, според последните статистически данни от края на 2021 г. Това представлява 84% ръст спрямо 2020 г. От отравяния са унищожени 17 031 пчелни семейства, от болести – 8 443, от глад – 12 500, а по други причини – 43 466. Като цяло броят на пчелните семейства намалява с близо 3% до 838 000, а стопанствата се стопяват със 7% до 10 801 броя. Разходите за профилактични мероприятия и подхранване на пчелните семейства през 2020 г. са се увеличили с 18% на годишна база.
От общо 11 638 тона произведен мед в страната 5 667 т са изкупени от преработвателни предприятия, 1 952 т са доставени от директен производител, 1 540 т са запазени за собствена консумация, 277 т са продадени от търговци на дребно, 209 т са отишли в промишлеността.
Традицията в България
На 8 юли Българската православна църква отбелязва Деня на Свети Прокопий, покровител и закрилник на пчелите и пчеларите. Той бил роден в Йерусалим в семейство на езичници и бил кръстен Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на служба при цар Диоклетиан. Прокопий станал александрийски военачалник, но веднъж по време на буря, чул глас от небето и видял кръст над себе си.
Поръчал да му направят такъв кръст и го носел винаги със себе си. След една от поредните трудни победи, майка му го повикала да принесе жертва на римските богове, но той отказал – кръстът вече бил неговата вяра. Увещавали го – и неговата майка, и императорът, да се вразуми и да се откаже, но той не го направил, затова го достигнала съдбата на стотиците мъченици - негови събратя. През 303 г. Свети Прокопий бил затворен, изтезаван и посечен с меч.
Традицията на празника в България е свързана с освещаването на мед и хляб – за здраве и лековитост на меда. Обикновено съпругите на мъжете, които се занимават с пчеларство, изпичат по два обредни хляба - единият се нарича „боговица“, а другият — „на Свети Прокопий“. Преди изгрев слънце питките се занасят при кошерите, прекадяват се с тамян и се намазват с мед. След това се посещава църковна служба и се носи паничка с мед, която чак на следващия ден се прибира вкъщи. Обредният хляб се раздава на хората.
На 8 юли пчеларите стават рано, още преди да е изгряло слънцето, за да сварят пчелите в кошерите. Отиват при тях с 2 бели погачи (едната за Господ, другата за свети Прокопий), кадят пред кошерите хляба, намазват го с мед и после го раздават на съседи и познати за здраве и берекет. Кошерите се „подрязват“, което ще рече, че от всеки се отчупва по парче от медената пита. Този първи мед има магически свойства – с него се лекуват всякакви болести. Затова трябва са се скъта на сигурно място и да се пази през цялата година: ако децата се разболеят от гърло, ако някой тежко е ухапан от насекоми, пчели, стършел, паяк... с този мед се мажат питите в чест на Баба Шарка, а също и челата на децата, момите и невестите, за да не хващат уроки. Не се работи, за да не „изрови облак полето“. Жените пазят празника, за да има „държат“ децата, да растат живи и здрави.
В народния календар покровителите на пчелите и пчеларите са двама и се почитат на две дати - Свети Харалампий с празник през февруари и Свети Прокопий с празник през юли, които са използвали меда за лечение.
Лилия Александрова
