Решението на Европейската комисия (ЕК) за дерогация от екологичните изисквания по първи стълб на ОСП за 2022 г. беше прагматично и с положителни последствия за фермерите, затова трябва да бъде приложено и през 2023 г. Тази позиция е изръзил министърът на земеделието Иван Иванов на заседанитое на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се проведе на 13 юни в Люксембург, съобщиха от агроминистерството.
Новината е, че комисарят по земеделие Януш Войчеховски се е ангажирал службите на Комисията да направят необходимото, за да отговори на искането на България и на още 14 държави членки, така че изключението да се прилага и през следващата година.
Българската страна официално е представила още едно искане, свързано с помощта по схемата de minimis. „Достигнали сме националния си лимит за минимална помощ, затова предлагаме увеличаване на индивидуалните и национални тавани“, е посочил българският министър.
От името на земеделците е предложено още срокът на прилагане на увеличения заради Ковид-19 интензитет на подпомагане по двете ключови мерки да бъде удължен до 31 декември 2022 г. Става въпрос за „Преструктуриране и конверсия на лозя” и „Инвестиции в предприятия”, прилагани по националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор.
На заседанието Комисията и делегациите на държавите членки са обменили мнения за състоянието на селскостопанските пазари след февруарското нашествие в Украйна.
Земеделският министър е повторил, че продължаващото повишаване на разходите за производство в селското стопанство за фуражи, торове и електрическа енергия са основен източник на тревога. От една страна, е поставено в риск осигуряването на хранителни продукти на достъпни цени за българските потребители, а от друга страна са застрашени икономическите резултати на земеделските стопанства. Допълнителното нарастване на разходите за производство в сектора не може да бъде компенсирано от увеличение на цените на продукцията.
Във връзка с дискутирания проект на Регламента за географските означения, където тече реформа, Иванов е заявил, че политиката за качеството на ЕС трябва да бъде опростявана, без да се усложнява например чрез въвеждане на признаване на организациите на производителите. „Не сме убедени, че сроковете за одобрение на географските означения ще бъдат съкратени чрез прехвърляне на досиетата в Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз (EUIPO), напротив, смятаме, че това може да удължи процедурата“, уточни д-р Иванов. Той допълни още, че политиката трябва да остане приложима за малки и големи производители в групи производители.
Във връзка с темата за актуалното състояние на Общата политика в областта на рибарството министър Иванов изрази позицията на Република България за запазване на квотите за улов на калкан и през 2023 г.
По време на дискусията, свързана с настоящата ситуация и пътя напред по отношение на Африканската чума по свинете, министърът изтъкна: “Свиневъдният сектор беше сериозно засегнат от болестта през последните години. За да продължат да съществуват в тази ситуация, голяма част от фермите трябваше да предприемат редица мерки за подобрение на стопанствата си и поддържане на бизнеса в условия на сериозни рестрикции. Свидетели сме, от една страна, на директни загуби в резултат от появилите се огнища на АЧС, а от друга, на търговски загуби, свързани с ограничения при движения и въвеждане на регионализация”.
