Независимо от факта, че лукът е известен още от 4-то хилядолетие пр.н.е., историята на неговия произход все още е обвита в мистерия. Смята се, че сред зеленчуците той е най-рано култивиран. Независимо от това и днес има проблеми с този широко разпространен зеленчук, например с пожълтяването на листата. Ако то се случва малко преди периода за прибиране на реколтата, не е страшно. Но когато „перата“ пожълтяват много по-рано – през пролетта или началото на лятото, тогава трябва да се установи причината.
Най-честите съмнения и причини са недостигът на хранителни вещества, като в повечето случаи това е азот. Растенията изпитват такъв дефицит при много сухо или много влажно време. За подхранване могат да се използват както чисто азотни (амониев нитрат, амониев сулфат, карбамид) торове, така и комплексни минерални, а даже органични или органоминерални.
Причините за пожълтяване на листата могат да се дължат на нападение от вредители или болести.
Враг номер едно е луковата муха. Тя е способна да уврежда всички видове лукови култури (лук, праз, чесън и др.). Вредителят излита през април и снася много малки яйца, събрани по 5-10 броя под малки бучки пръст в лехите и близо до растенията. Всяка самка може да снесе до 100 яйца . След 3-8 дни се излюпват ларви, които нагризват стъблото в долната му част – на нивото на почвата или навлизат през дъното. В лука се появява кухина, която може да побере до 15 ларви на луковата муха. Те се хранят и остават там до края на своето развитие, а в резултат на това растенията забавят растежа си, листата се деформират и усукват, започват да пожълтяват от върха и постепенно изсъхват. След приключване на развитието си ларвите преминават в почвата, където какавидират.
За един сезон, в зависимост от климатичните условия, могат да се развият 2-3 поколения лукова муха.
За предпазване на насажденията от вредителя е добре да засадим моркови до лука, защото се смята, че те са сериозен враг на луковата муха.
Някои градинари използват солен разтвор (200 г сол на 10 л вода) за поливане на растенията, но с него трябва да се внимава много – да не попадне върху листата. Използването на този разтвор крие много рискове, защото предозирането също може да доведе до загуба на растения. Ефективно е да използвате и 200 г пресята дървесна пепел, смесена с по 1 чаена лъжичка наситнен тютюн и смлян черен пипер.
Може да се използва за поливане наситен разтвор на калиев перманганат или настойка от глухарче (200 г наситнени корени престояват 10 дни в 10 л вода). С тези средства се обработват луковите лехи през 10 дни.
Вторият не по-малко опасен вредител е луковият скритохоботник. Вреди нанасят не само ларвите, но и възрастните. Бръмбарите правят отверстия в листата и там снасят яйцата, от кито след 1,5-2 седмици се излюпват ларвите. В продължение на 15-20 дни се хранят с тях, а след това се скриват в почвата и какавидират – появява се ново поколение.
Двата вида вредители зимуват във връхния слой на почвата и за защита от тях трябва много качествено да се почистят всички растителни остатъци след прибиране на реколтата, защото са идеалното зимно убежище.
Способна да обезцвети листата на лука е и стъблената лукова нематода. Тя е много дребен, силно подвижен и трудно забележим с невъоръжено око вредител. Възрастните и личинките се хранята със сока на растенията, в резултат на което листата пожълтяват, избледняват и изсъхват. Дънцето се разрушава и през пукнатините му започват да израстват нови зачатъци на стъбла – изглежда, че луковицата е обърната наопаки. Тя става мека и мирише неприятно. Преди засаждане за частична дезинфекция луковиците се държат в солен разтвор ( 3 супени лъжици в 3 л вода) за 20 минути. Хубаво е между редовете да се засее невен или тагетис. Може да се полива с настойка от тези цветя.
Пероноспорозата е другата причина листата на лука да загубят изумрудено зеления си цвят. Това е най-вредоносното заболяване по луковите култури. Още при появата на първите признаци е необходимо лукът да се третира два пъти през интервал от две седмици с Ридомил Голд или друг подходящ препарат. Превантивно може да се пръска периодично с 3% разтвор на калиев перманганат.