В първата част на новата поредица за здравеопазването на лозата беше подчертано значението на здравия посадъчен материал като неотменно условие за успешното развитие на лозарството като растениевъден подотрасъл. Продължаваме със значението на лозовите подложки в съвременното лозарство.
Подходи към здравеопазването на лозата
„Бодни пръчка, пий вино !” е древна сентенция, която навежда на мисълта, че отглеждането на лози е нещо лесно. Истината е в това, че този културен вид е размножаван вегетативно т. е. чрез растителни части, а не чрез семена. Семената могат да имат кълняемост и от тях да се развие растение, но неговите характеристики, включително и качеството на гроздето, няма да отговарят на майчиното растение, отглеждано от стопаните.
Създаването на лозя на собствен корен чрез засаждане на вкоренени резници е практикувано и сега, но най-вече в лични любителски стопанства, където рискът от провал няма тежки последици за стопанина.
Защо са необходими подложките?
Чрез присаждането на желания сорт върху подложка сортът може да бъде отглеждан на различни места, защото съвременната селекция е създала различни подложки. Практиката се налага през ХIХ век, когато в Европа е пренесен опасният насекомен вредител филоксера. Вредителят напада кореновата система на лозите, които загиват. Стопаните са принудени да изкореняват насажденията и това е масово явление през втората половина на столетието.
Като най-сигурно средство за предотвратяване на катастрофата става използването на устойчиви подложки. Способът е заслуга на французите Liliman и Bazill и се налага постепенно след 1869 г.
Какво представляват подложките?
Това са кръстоски на различни видове от вида Vitis: V. riparia, V. berlandieri и др. Според произхода подложките биват:
- американски видове и разновидности – Рупестрис дьо ло (Rupestris du Lot), хибридите Берландиери x Рипариа (Berlandieri x Riparia), Кобер 5 ББ (Kober 5 BB) и др.;
- европейско – американски кръстоски между културния вид Vitis vinifera ssp sativa и американски селекции – Шасла х Берландиери (Schaselas x Berlandieri) 41 B, Феркал (Fercal) ВС 1 и др.
С течение на времето селекцията на подложки е насочена не само към устойчивостта срещу филоксерата. Подложките дават и други предимства на производителите. Ето примери.
Рупестрис дьо ло е устойчива на гъбни болести и почвени нематоди (ненасекомни вредители). Има много добра поносимост (сходство, афинитет) към повечето културни сортове. Недостатък е слабата устойчивост към вирусната болест късовъзлие, не е подходяща за тежки почви, където кореновата система не прониква дълбоко и така намалява устойчивостта към суша. Върху тази подложка присадникът се развива буйно, става неподходящ за приземно отглеждане и проявява изресяване.
Берландиери х Рипария Телеки, селекция Кобер 5 ББ има висока устойчивост към филоксера и почвени нематоди. Развива се върху всички видове почви с изключение на тежките глинести и силно варовитите. Присадниците се развиват и плододават добре, запазват дълголетие. Недостатък е чувствителността към почвеното засушаване. Проявява по-бавно надебеляване от присадника на някои сортове и това прави неустойчиво високото лозово стъбло.
Берландиери х Рипария Опенхайм (Berlandieri x Riparia SO4, Oppenheim 4) 4 се вкоренява лесно. Предпочитана е в по-северните и по-хладни райони. Има къс вегетационен период. Устойчива е на филоксера и почвени нематоди. Не е достатъчно устойчива на суша. Има добър афинитет към повечето културни сортове. Изисква по-дълбоки почви с невисоко съдържание на карбонати. Според специалисти от Унгария проявява чувствителност към мангана. Повишеното съдържание на елемента в почвата намалява процента на първокласните лози поради влошено калусиране в мястото на присаждане.
(Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита.
